Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Затова синьората реши, ако Бърти претърпи неуспех, да направи поне веднъж в живота си добро дело и да отстъпи мистър Еърбин на жената, която той обичаше.

Забавленията и угощенията, които мис Торн бе приготвила за нисшите класи на екзотеричната ливада, се оказаха, общо взето, сполучливи.

Две малки облачета помрачиха наистина всеобщото веселие, но те имаха мимолетен характер и бяха по-скоро въображаеми, отколкото реални. Първото беше падането на Хари Грийнейкър, а второто — възходът на мисис Лукълофт и нейното семейство.

Колкото до състезанието с копие, то беше много по-популярно сред спешените малчугани, отколкото би могло някога да бъде сред зрелите ездачи дори ако Хари Грийнейкър бе имал по-голямо щастие с него. Напречният лост се въртеше непрекъснато и едва не бе изтръгнат от стълба, а брашненият чувал, за най-голямо удоволствие на зрителите, пудреше в бяло вратовете и гърбовете на всички, които дръзваха да застанат достатъчно близо до него.

Разбира се, веднага се разнесе вестта, че Хари се е пребил, и когато майка му се увери, че е цял и невредим, между тях се разигра много трогателна сцена. По този случай се изпи голямо количество бира и състезанието с копие бе проклето и анатемосано от всички майки, които се опасяваха, че младите им синове могат да бъдат постигнати от същата участ. Но работата с мисис Лукълофт взе къде по-сериозен обрат.

— Правичката ти казвам, очи в очи, разположила се е в гостната на госпожата — тя и Гаси, и двете й разплути щерки — докарани, наконтени, не ти е работа! — Тези толкова категорични думи бяха изречени от една много възмутена и много дебела фермерка, седнала на края на скамейката и подпряна на огромен басмен чадър.

— Но ти не си я видяла лично, нали, съседке Гафърн? — каза мисис Грийнейкър, която, едва съвзела се от уплахата за сина си, бе направо сразена от тази новина. Мистър Грийнейкър държеше под аренда точно толкова земя, колкото и мистър Лукълофт, плащаше дължимите такси не по-малко акуратно и имението му в енорийския съвет имаше не по-малка тежест. Светският възход на мисис Лукълофт беше трън в очите на мисис Грийнейкър. Тя нямаше никакъв вкус към изтънчеността, на която Ечемичената ферма дължеше превръщането си в „Розов храст“, а мистър Лукълофт — титлата „ескуайър“, украсяваща от време на време неговите писма. Нямаше никакво желание да превръща собствената си ферма в Теменужна вила или да гледа как благоверният й се разхожда с невъзможни добавки към името си. И все пак успехите на мисис Лукълофт на това поприще бяха смъртна обида за нея. Тя бе осъждала и осмивала мисис Лукълофт, доколкото й позволяваха собствените скромни възможности. Веднъж на излизане от църква се блъсна в нея и й се извини с непринудената фамилиарност на равните в обществото: „Пардон, съседке, ама страшно дебела си станала напоследък!“ Друг път с най-сърдечен тон бе попитала мистър Лукълофт как е „неговата господарка“ и намираше, че, общо взето, е поставила на мястото й тази големееща се съседка. Сега обаче мисис Грийнейкър изведнъж се озова в друга, къде по-ниска класа. Мисис Лукълофт бе поканена в гостната на Улаторн само защото бе нарекла фермата си „Розов храст“ и защото караше мъжа си да купува разни пиана и копринени рокли, вместо да пести пари за земя на синовете си.

Мисис Грийнейкър, колкото и да почиташе мис Торн и да уважаваше собственика на земята, която обработваше мъжът й, не можеше да не види в това несправедливост по отношение на нея самата и на нейното семейство. Досега никой не беше допускал, че Лукълофтови заемат по-различно положение в обществото от Грийнейкърови. Обитателите на „Розов храст“ сами предявяваха претенции за по-голяма изтънченост и сами поемаха разходите, свързани с тези претенции, които не бяха подкрепяни от никого. Местните владетели, в качеството си на безспорни източници на почести, не им бяха признали до този момент правото на по-висок ранг. Досега кринолините, късното ставане и предвзетата походка даваха повод само за подигравки от страна на мисис Грийнейкър и тези подигравки служеха като предпазна клапа на нейната завист. Сега обаче всичко се бе променило. Занапред Лукълофтови щяха да почнат да се хвалят, че претенциите им са били санкционирани от местната аристокрация, и не съвсем без основание да твърдят, че новият им статут е получил официално признание. Те бяха седели като равни с равни в обществото на епископи и баронети! Мис Торн ги бе посрещнала с реверанс на килима в собствената си гостна! Готвеха се да седнат на една маса с жива графиня! Беб Лукълофт, както я наричаха младите Грийнейкърови в дните на тяхното детско равенство, може би щеше да се окаже седнала до високоблагородния Джордж, а този проклет Гаси щеше може би да подаде десертния крем на лейди Маргарета де Курси.