Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Елинор беше вече излязла на поляната, когато забеляза, че я преследват. Точно в този момент почти всички гости се трудеха над масите. Тук-там се виждаха две-три неразделни двойки, които бяха предпочели насладата на интимния разговор пред звъна на чашите и прелестите на красноречието, бликащо от устата на високоблагородния Джордж и на Барчестърския епископ, но градината и паркът бяха почти толкова пусти, колкото се искаше на мистър Слоуп.

Елинор забеляза преследвача и както останалият без надежда за спасение елен се обръща да нападне гонещите го кучета, така и тя се обърна към мистър Слоуп.

— Много ви моля, не си правете труд заради мен — каза тя с цялата студенина, на която беше способна. — Излязох да потърся една приятелка. Моля ви, мистър Слоуп, върнете се в залата.

Но мистър Слоуп остана глух към нейната молба. През целия ден тя се бе държала подчертано студено с него и това го измъчваше, но не го накара да си извади заключението, че надеждите му са напразни. Той видя, че мисис Болд му е сърдита. Но дали това не се дължеше на обстоятелството, че толкова дълго си бе играл с нейните чувства? Че името й, както много добре знаеше, бе твърде често споменавано заедно с неговото, а той се бавеше и не й даваше възможност да обявя пред цял свят, че занапред двамата ще носят едно и също име? Горката! Той изпитваше чисто християнско разкаяние: та това забавяне я караше може би да страда. Но беше погълнал вече толкова много от шампанското на мистър Торн, че в душата му не остана място за лоши предчувствия. С пълно право можеше да се похвали като лейди Макбет: не бе приспан, а смелостта му го правеше готов на всичко. Жалко, че в това си състояние не можа да срещне мисис Прауди.

— Вие трябва да ми позволите да ви придружа — каза той. — Не мога да допусна да се разхождате така самотна.

— Не-не, мистър Слоуп — все така сухо отвърна Елинор. — Много държа да остана сама.

Настъпи мигът, в който трябваше да сподели голямата си тайна. Мистър Слоуп разбра, че това трябва да стане или сега, или никога, и реши твърдо да бъде сега. Не за първи път се опитваше да спечели сърцето на една прекрасна дама. И преди това му се бе случвало да коленичи, да хвърля неизразими погледи и да нашепва сладки слова. Беше даже много опитен в тези неща и му оставаше само да приспособи към различния по всяка вероятност вкус на мисис Болд добре запечаталите се в ума му излияния, които някога се бяха харесвали толкова много на Оливия Прауди.

— Не искайте от мен да ви оставя, мисис Болд — каза той със страстен и изпълнен със светост тон, който се среща често при джентълмени от школата на мистър Слоуп и би могъл да се нарече нежно-благоговеен. — Не искайте от мен да ви оставя, преди да съм ви казал няколко думи, които изпълват сърцето ми — дойдох тук с единствената цел да ви ги кажа.

Елинор разбра всичко. Веднага й стана ясно какво й предстои и се почувствува много нещастна. Читателят може да си каже: е, и какво, ще откаже на мистър Слоуп, и край! Но за Елинор това съвсем нямаше да бъде край. Самият факт, че мистър Слоуп й прави предложение, би означавал триумф за архидякона и би оправдал до голяма степен поведението на мистър Еърбин. Вдовицата не можеше да се примири с мисълта, че е сбъркала. Тя бе защищавала мистър Слоуп, бе заявила, че в познанството и с него няма нищо компрометиращо, бе отхвърлила с присмех дори намека, че той би могъл да се счита за нещо повече от неин познат, и бе посрещнала с възмущение предупрежденията на архидякона. Сега й предстоеше да се убеди по един най-неприятен за нея начин, че архидяконът е бил прав, а тя е допуснала непростима грешка.

— Ако сте искали да ми кажете нещо, мистър Слоуп, защо не ми го казахте, докато бяхме на масата? — попита тя, като стисна устни и го стрелна с поглед, който трябваше да го смрази.

Но да се смрази джентълмен, погълнал такава доза шампанско, не е никак лесно, особено ако този джентълмен е мистър Слоуп.

— Има някои неща, мисис Болд, които човек не може да каже пред всички, които може би му е много трудно изобщо да каже. Той може да има най-горещо желание да ги каже и въпреки това да му е почти невъзможно да ги произнесе. Точно такива неща искам да ви кажа сега. — И той отново й отправи своя нежно-благоговеен поглед, като му придаде още по-голяма изразителност.

Елинор намери за съвсем неуместно да изслуша предложението на мистър Слоуп под прозорците на залата, пред очите на всички гости на мис Торн. Затова, водена от чувство за собствената си безопасност, тя тръгна по алеята и така мистър Слоуп постигна целта си да я придружи. Той й предложи да се опре на лакътя му.