Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Той остана на алеята десетина минути. Съдбата се смили над него: никакви любопитни очи не можаха да видят неговите мъки. Тогава по цялото му тяло премина тръпка, той събра сили и тръгна бавно — не назад като Елинор, а напред, и се върна на поляната по заобиколен път. Когато стигна до шатрата, видя пред нея епископа, който разговаряше с ректора на Лазаровия колеж. Негово преосвещенство, уморен от произнесения тост, бе решил да вземе малко въздух.

— Колко хубаво е всичко, милорд — каза мистър Слоуп с най-сладката си усмивка, сочейки към шатрата, — колко приятно е да се наблюдава безгрижното веселие на толкова много хора.

Мистър Слоуп се надяваше, че епископът ще бъде принуден да го представи на доктор Гуин. Един много велик образец бе провъзгласил и подкрепил на дело мъдрия стремеж да бъде всичко за всекиго 121и мистър Слоуп беше готов да следва примера му. Неговият девиз беше да не пропуска нито една възможност. Но епископът нямаше в момента никакво желание да разшири познанствата на мистър Слоуп в клерикалните кръгове. Той имаше причини да се прави, че не забелязва много своя капелан, затова се държеше подчертано студено.

— Да, много приятно — рече той, без да се обърне и без да удостои дори с поглед мистър Слоуп. — Ето защо, доктор Гуин, според мен вие ще се убедите, че хебдомадалният съвет ще запази досегашните си широки пълномощия. Аз например, доктор Гуин…

— Доктор Гуин! — каза мистър Слоуп и свали шапка. Нямаше да се остави да бъде надхитрен от такова нищожество като Барчестърския епископ.

Ректорът също свали шапка и отправи много учтив поклон към мистър Слоуп. Няма по-учтив човек във всички владения на кралицата от ректора на Лазаровия колеж.

— Милорд — упорствуваше мистър Слоуп, — моля ви, направете ми честта да ме представите на доктор Гуин. Ще бъде жалко да изпусна такъв благоприятен за мене случай.

Епископът се намери натясно.

— Моят капелан, доктор Гуин — каза той. — Сегашният ми капелан мистър Слоуп.

Негово преосвещенство се постара да направи представянето колкото може по-неприятно за мистър Слоуп: като употреби думата „сегашен“, той явно искаше да намекне, че мистър Слоуп, изглежда, няма да остане още дълго на този почетен пост. Но мистър Слоуп не се засегна ни най-малко. Той разбра намека, но го пренебрегна. Можеше да се случи така, че да се откаже от тази длъжност още преди епископът да е успял да го отстрани. От къде на къде бъдещият декан на Барчестърската катедрала ще се интересува от епископа или от неговата съпруга? Нима като сядаше в каретата на доктор Станъп, мистър Слоуп не бе получил онова съдбовно писмо на Том Тауърс от „Юпитер“? Не беше ли сега това писмо в джоба му? И без да обръща внимание на епископа, той се опита да започне разговор с доктор Гуин.

Но тук внезапно ги прекъснаха, макар че това не беше чак толкова неприятно за мистър Слоуп. Един от лакеите на епископа се приближи до господаря си със скръбна физиономия и му пошепна нещо на ухото.

— Какво има, Джон? — попита епископът.

— Деканът, милорд, деканът почина.

Мистър Слоуп изгуби всякакво желание да разговаря с ректора на Лазаровия колеж и много скоро потегли обратно за Барчестър.

Както казахме, след като заяви, че никога вече няма да разговаря с мистър Слоуп, Елинор побърза да се върне в къщата. Но мисълта за стореното я натъжи така дълбоко, че тя не можа да сдържи сълзите си. Така мисис Болд изигра второто действие на днешната мелодрама.

Когато мисис Болд стигна до края на алеята и видя пред себе си поляната, тя се замисли какво да прави по-нататък. Дали да спре тук, докато я настигне мистър Слоуп, или да се върне сред множеството гости със сълзи на очи и пламнало от гняв лице? Всъщност тя можеше най-спокойно да си остане там, където беше, без да се опасява от нови посегателства от страна на мистър Слоуп, но на страха очите са големи. В своето смущение Елинор беше склонна да счита мистър Слоуп способен на най-чудовищни постъпки. Ако преди една седмица някой й беше казал, че той ще я прегърне през кръста в градината на мис Торн, тя би му се изсмяла в лицето. По-скоро би повярвала, че идната неделя той ще се появи на Хай Стрийт в червен сюртук и ботуши.

Но ето че мистър Слоуп бе извършил това невероятно деяние и сега тя го считаше способен на всичко. На първо място, той беше без съмнение пиян, второ, можеше да се смята за доказано, че неговата религиозност е чиста проба лицемерие, и най-после, бе станало ясно, че безсрамието му е безгранично. Затова Елинор страхливо напрягаше слух дали няма да дочуе стъпките му, докато се готви да се нахвърли върху нея иззад храстите.