Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Търсейки своя рицар, двете отидоха първо в залата, а оттам — в гостната. Тук те завариха мистър Еърбин, който все още се въртеше около синьората — по-точно бе седнал до възглавницата й, сякаш тя беше негов пациент. Освен тях в стаята нямаше никой. Някои от гостите бяха още в шатрата, други — в столовата, трети стреляха с лък, но повечето се разхождаха с мис Тори из парка и наблюдаваха състезанията.

За това, което бе станало и все още ставаше между мистър Еърбин и синьората, няма защо да се разказва подробно. Тя се държеше с него както с всички останали. Нейната мисия беше да прави мъжете за посмешище и сега вършеше същото и с мистър Еърбин. Почти го бе принудила да признае любовта си към мисис Болд, а след това едва не измъкна от него уверения, че изпитва гореща страст към самата нея. Той, бедният, едва ли си даваше сметка какво говори и какво прави и не знаеше дали се намира на небето или в ада. Такива женски чарове, с каквито бе надарена синьората, му бяха съвсем непознати, той попадаше за първи път под тяхното въздействие и това го докара до някакво трескаво състояние. Засегнато беше не толкова сърцето му, колкото разсъдъкът, беше зашеметен и мислите му се преплитаха като краката на пияница. Синьората му нашепваше думи, лишени от всякакъв смисъл, но произнесени от такива прекрасни устни и придружени от толкова блестящи погледи, че изглеждаха изпълнени със скрито значение, което той усещаше, ала не можеше да разбере напълно.

Но попаднал в мрежите на тази сирена, мистър Еърбин се държеше много различно от мистър Слоуп. Синьората имаше право да ги нарече антиподи — човекът на действието и човекът на мисълта. Попаднал под завладяващото й очарование, мистър Слоуп веднага се опита да постигне някакви успехи, да завоюва блестящ победа. Първо той улови ръката й, а после обсипа тази ръка с целувки. Закле се в любов и поиска да му бъде отговорено със същите клетви. Зарече се да й бъде навеки предан, падна на колене пред нея и я уверяваше, че ако тя, синьората, се бе явила на склоновете на Ида, Юнона не би имала причина да намрази потомъка на Венера. А мистър Еърбин не произнесе никакви клетви, държеше ръката си предимно в джоба на панталоните и имаше толкова намерение да обсипе с целувки мадам Нерони, колкото и графиня Де Курси.

Като видя мисис Болд, мистър Еърбин се изчерви и стана от стола си. След това седна и пак стана. Синьората веднага забеляза цвета на лицето му и се усмихна на нещастната жертва, но Елинор бе толкова смутена, че не видя нищо.

— О, Мадлин — каза Шарлот, — имам да ти кажа нещо във връзка с каретата. — И като се наведе към сестра си, тя започна да й шепне на ухото. Мистър Еърбин веднага се оттегли на известно разстояние и тъй като обясненията на Шарлот отнеха немалко време, на него не му оставаше нищо друго, освен да заговори мисис Болд.

— Днешният ден беше много приятен — каза той с такъв тон, сякаш казваше, че слънцето грее силно или че дъждът се лее като из ведро.

— Да, много — каза Елинор, която никога не бе имала по-неприятен ден в живота си.

— Надявам се, че мистър Хардинг е останал доволен?

— О, да, много доволен! — каза Елинор, която не беше виждала баща си, откакто се бяха разделили малко след нейното пристигане.

— Сигурно той ще се завърне в Барчестър още днес?

— Да, изглежда… всъщност мисля, че ще остане в Плъмстед.

— А, в Плъмстед — каза мистър Еърбин.

— Той пристигна тази сутрин оттам. Сигурно ще се върне обратно. Но не ми е казал нищо определено по този въпрос.

— Надявам се, че мисис Грантли е добре.

— Да, изглеждаше доста добре. Тя е тук. Освен ако не си е тръгнала вече.

— Да, да, разбира се. Аз разговарях с нея. Наистина изглеждаше чудесно.

Настъпи дълга пауза, тъй като Шарлот не успя да убеди веднага сестра си, че се налага да си тръгне малко прибързано, и то без Бърти.

— И вие ли се връщате в Плъмстед, мисис Болд? — Мистър Еърбин каза това само за да поддържа разговора, но веднага забеляза, че е засегнал опасна тема.

— Не — отвърна мисис Болд с подчертана студенина, — ще се прибера в Барчестър.

— О! Е, да… забравих, че вие си бяхте тръгнали от Плъмстед. — Тъй като нямаше какво повече да каже, мистър Еърбин замълча; мълчеше и мисис Болд, която старателно оправяше пръстените си, докато Шарлот завършваше своите преговори с Мадлин.

А всъщност двамата бяха влюбени до уши един в друг. Но макар той да беше свещеник на средна възраст, а тя да бе минала възрастта на срамежливата първа младост, тези двама влюбени бяха точно толкова неспособни да разкрият взаимно чувствата си, колкото Дамон и Филис 122, чиито години, взети заедно, бяха по-малко от тези на мистър Еърбин.