Антъни Тролъп - Барчестърски кули

В случаи като днешния обаче мистър Пломаси беше ненадминат. Той вземаше присърце семейната чест, свято тачеше законите на гостоприемството и затова, когато се организираха тържества, управителят поемаше цялото ръководство в ръцете си, а господарят и господарката му се подчиняваха безпрекословно.

Нека отдадем дължимото на мистър Пломаси; колкото и стар да беше, той разбираше основно тази работа и се справяше много добре с нея.

Празненството трябваше да започне по следния начин: знатните (както нисшите класи в селските области доста точно наричат висшите) щяха да получат закуска, а незнатните — обед. За тези две пиршества бяха издигнати две шатри — една за знатните от езотеричната или градинска страна на вкопана в земята ограда и една за незнатните откъм екзотеричната или ливадна страна на същата ограда. И двете шатри бяха огромни — особено тази от външната страна, но мистър Пломаси заяви, че и двете са недостатъчни. Затова допълнителни маси бяха сложени за знатните в залата, а за улаторнските ратаи — под открито небе.

Само тези, които са взимали вече участие в приготовления от такъв мащаб, могат да разберат какви трудности трябваше да преодолява мис Торн. Ако не беше изваяна от главата до петите от първокачествена китова балена, укрепена с най-добра йоркширска стомана, тя щеше да рухне под тяхното бреме. И ако мистър Пломаси не разбираше какви големи надежди имат право да възлагат другите на човек, който е носил някога съдбините на Европа в ботуша си, той би вдигнал ръце, а изоставената му господарка би загинала сред своите колове и платнища.

Преди всичко предстоеше да бъде прекарана една съдбоносна граница. Кой трябваше да се разположи от вътрешната страна на оградата и кой — от външната? Лекомислените биха отговорили на този въпрос, без да се замислят много-много, както нравят винаги: но, разбира се, епископът и прочие ще седнат отвътре, а фермерът Грийнейкър и прочие — отвън. Да, мой неразумни приятелю, но кой ще определи кои са тези „и прочие“? Тъкмо в тези определения се крие цялата сложност на обществения живот. Да посочите на епископа кресло в градината и да сложите фермера Грийнейкър начело на дългата маса, поставена сред ливадата — какво по-просто от това! Но къде бихте настанили мисис Лукълофт, чийто мъж, макар и улаторнски арендатор, ходи на лов с червена куртка, чиито дъщери се учат в барчестърския пансион за благородни девици, чийто селски дом се нарича „Розов храст“ и в чиято гостна има пиано? Госпожици Лукълофт (както сами се наричат) няма да поискат да седнат сред селяндурите. Мисис Лукълофт не би осквернила изискания си тоалет с простата дървена скамейка и не би бъбрила приятелски с мисис Грийнейкър за сметана и патенца. От друга страна, мисис Лукълофт не е и никога не е била подходяща компания за торновци и грантлиевци. А ако мисис Лукълофт бъде допусната в светая светих на изисканото общество, ако на нея самата и на трите й дъщери бъде разрешено да прескочат оградата, тогава защо не и на съпругите и дъщерите на другите арендатори? Засега мисис Грийнейкър се задоволяваше с ливадата, но дали това щеше да бъде така, ако видеше мисис Лукълофт в градината? Да, на бедната мис Торн хич не й беше леко.

А как да раздели гостите си между шатрата и залата? Тя очакваше една графиня, негово високоблагородие Джон и негово високоблагородие Джордж с цял рояк млади дами — лейди Амелия, лейди Розина, лейди Маргарета и т.н., беше поканила цяла глутница баронети и баронетши и — както всички вече знаем — един епископ. Ако ги сложи в градината, никой няма да седне в залата, а ако ги сложи в залата, никой няма да влезе в шатрата. Мислеше да покани вътре по-възрастните и да остави градината на младите влюбени. Но това означаваше да се озове веднага в гнездо на оси. Мистър Пломаси не искаше и да чуе за такова нещо.

— Но моля ви, госпожо! — каза той. — Тук няма да има нито една възрастна дама, освен вас и мисис Клантантрам.

Мис Торн прие тези думи благосклонно, като комплимент за своя здрав разум, но независимо от това нямаше никакво желание да се уедини за закуска с мисис Клантантрам. Тя се отказа от всяка мисъл за предварително разпределяне на гостите и реши да направи опит да сложи епископа в градината, да настани графинята в къщата и да пръсне баронетите, като по този начин разпредели колкото може по-равномерно примамките. Но дори и мистър Пломаси не можа да реши какво да правят със семейство Лукълофт. Е, нека не придирят много. В поканата беше изрично написано, че са канени всички арендатори: ако не искат да се присъединят към тях, може би ще проявят достатъчно здрав разум и няма да дойдат изобщо.