Антъни Тролъп - Барчестърски кули

По-нататък мистър Пломаси изрази опасение, че високоблагородните Джоновци и Джорджовци ще пристигнат, облечени в смесени костюми — полусутрешни, полувечерни: атлазени шалчета, рединготи, бледожълти ръкавици и лакирани ботуши, а това облекло ще ги накара да се откажат от упражненията с копие и от атлетическите игри, които мис Торн бе подготвила с толкова любов. Ако лорд Джон и лорд Джордж не яхнат коня и не вземат копието в ръка, за мис Торн нямаше ни най-малко съмнение, че и никой от останалите не би направил това.

— А беше специално споменато — каза тя скръбно, просто изнемогвайки под бремето на грижите, — че ще има спортни игри.

— Игри, разбира се, ще има — рече мистър Пломаси. — Ще се втурнат да задирят младите дами в лавровите алеи. Само такива игри са на мода днес. Ако успеете да качите кавалерите на конете, младите дами ще се намусят.

— А не могат ли да гледат, както са правили това прабабите им? — попита мис Торн.

— Според мен днешните дами не се задоволяват да гледат отстрани. Каквото правят мъжете, това правят и те. Ако заповядате да докарат коне с дамски седла и поканите и дамите да вземат участие в състезанието, всичко ще тръгне като по мед и масло.

Мис Торн не отговори нищо. Тя чувствуваше, че няма какво да каже, за да защити днешните представителки на нежния пол от язвителните забележки на мистър Пломаси. Веднъж в момент на негодувание сама бе заявила, че „днешните джентълмени са цели жени, а дамите — цели мъже“. Не беше по силите й да промени упадъчните нрави на епохата. Но в такъв случай защо трябваше да полага толкова усилия, за да развлича хора с такива изродени вкусове? Неведнъж си зададе този въпрос, но в отговор само въздишаше тежко. Та дори и нейният собствен брат Уилфред, на чиито плещи лежеше древната слава на улаторнския род — дори и той едва ли би се съгласил „да вземе участие в състезанието“, както се бе изразил доста сполучливо мистър Пломаси.

И ето, дългоочакваното утро настъпи. Всички в Улаторн се засуетиха отрано. Още преди разсъмване готвачите се бяха хванали вече на работа в кухнята, а при първите лъчи на зората слугите почнаха да изнасят масите и да покриват с червено сукно пейките. С какъв трепет се взираше към небето мис Торн веднага щом се вдигна черното було на нощта! Поне в това отношение нямаше причини за безпокойство. През последните три дни барометърът непрекъснато се покачваше и слънцето изгря в онази сива, студена, плътна мъгла, която през есента обикновено предвещава ясен и сух ден. В седем часа мис Торн слезе долу напълно облечена. Тя не познаваше ленивата нега на днешната сутрешна роба. Би се появила пред брат си по-скоро без чорапи, отколкото без корсет, а нейният корсет съвсем не беше шега работа.

Но долу мис Торн нямаше с какво да се заеме. Хвърли един поглед в градината, а след това заситни към кухнята. Сложи си обувките с дървените подметки и забърза към ливадата. После се отправи към малкия парк пред къщата, където щеше да се проведе състезанието с копие. Стълбът, напречната греда, въртелът, мишената и чувалът с брашно — всичко беше готово. Стъпи на една дърводелска пейка и пипна мишената с ръка. Тя се завъртя с приятна лекота: въртелът беше смазан идеално. Почти й се прииска да се хване за думите на стария Пломаси, да седне на дамско седло и сама да порази мишената с копие. Що за младеж е този, помисли си тя, който предпочита да се скита безцелно под лавровите дървета с някоя безцветна ученичка, вместо да вземе участие в такава приятна игра?

— Така е — каза си тя на глас. — Един човек е достатъчен да заведе коня на водопой, но и хиляди не могат да го накарат да пие. Това е всичко. Ако гостите нямат желание да се забавляват, вината няма да бъде моя.

И тя се прибра в къщи.

Малко след осем слезе брат й и двамата закусиха надве-натри в неговия кабинет. Чаят бе за парен без обичайните церемонии и трябваше да минат без пресни кифлички и препечен хляб. Яйца също нямаше, тъй като и последното яйце в енорията бе разбито на крем, изпечено в сладкиш или сварено за салата от омари. Маслото беше много малко и мистър Торн бе принуден да изяде една пилешка кълка без любимия си сос.

— Огледах игрището, Уилфред — каза мис Торн. — Там като че ли всичко е наред.

— А?… О! — отвърна той. — И на мен вчера така ми се стори. — Мистър Торн започна да изпитва досада от любовта на сестра си към спортните игри, а стълбът с мишената му беше особено неприятен.

— Няма да е лошо да го изпробваш след закуска — каза тя. — Можеш да накараш да оседлаят Марк Антоний. Стълбът е готов, а чувалът с брашното може да се свали, ако мислиш, че Марк Антоний не е достатъчно бърз. — Мис Торн добави последните думи, тъй като забеляза, че лицето на брат й не изразява голям възторг от нейното предложение.