Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Ставаше дума за най-големия син на фермера Грийнейкър, който, нека бъдем откровени, още като дете беше успял да влезе под кожата на мис Торн. Като малко момче постоянно получаваше от нея ябълки, джобни пари и опрощение за многобройните си лудории, а и сега се радваше на не по-малко ценни привилегии и свободи. През септември му се разрешаваше да стреля един-два дни по фазаните, обяздваше конете на господаря, получаваше филизи от плодни дръвчета и луковици от градински цветя и имаше изключителното право да лови риба в малката рекичка. Беше обещал да дойде с един от конете на баща си и да сложи начало на състезанието с копие. Останалите щяха, разбира се, да последват примера на младия Грийнейкър. Нека синовете на Лукълофт си вирят носа — другите младежи от Улаторн щяха без съмнение да проявят смелостта си, щом Хари Грийнейкър започне пръв. И така, мис Торн реши да мине без високоблагородните Джоновци и Джорджовци и да се довери, както бяха правили прадедите й, на мъжеството и мишците на местните улаторнски издънки.

Към девет часа нисшите съсловия започнаха да се събират на ливадата и в парка под надзора на мистър Пломаси, а също на главния градинар и главния коняр, които бяха положили клетва като негови помощници и се бяха задължили да му оказват съдействие в неговите усилия да запази реда и да поощри спортните игри. Мнозина от по-младите жители на околността вярваха, че от много глава не боли, и бяха надошли съвсем рано, затова, когато портата бе отворена, пътят между къщата и църквата беше вече задръстен от гости.

И тук възникна едно ново, много сериозно затруднение, което впрочем мистър Пломаси бе предвидил, така че в известна степен беше подготвен да се справи с него. Мнозина от онези, които искаха да се възползуват от гостоприемството на мис Торн, се показаха не чак дотам педантични към предварителната церемония на поканите. Те решиха, че са били пропуснати случайно, и вместо да се обидят, както биха сторили някои по-знатни персони, простиха най-добродушно тази проява на неуважение и за доказателство се явиха пред портата в пълно празнично облекло.

Мистър Пломаси обаче знаеше много добре кои са поканени и кои не, макар че пусна и някои от непоканените. „Не бъдете прекалено придирчив, Пломаси — го бе предупредила господарката, — особено с децата. Ако живеят някъде наблизо, пускайте ги.“ В изпълнение на това указание мистър Пломаси пусна в парка цяла сюрия зарадвани хлапаци и няколко спретнато облечени девойки заедно с техните кавалери, макар и да нямаха нищо общо с имението. Но към градските жители той бе неумолим. Не един барчестърски чирак направи този ден опит да влезе, като най-смирено се позоваваше на това, че цяла седмица неуморно се е трудил да изработва седла и ботуши за Улаторн или да прави лекарства за конете, или да разфасова закланите животни за кухнята. Нито една такава молба не бе уважена. Мистър Пломаси не искаше да знае за никакви градски чираци — имал нареждане да пуска само арендаторите и ратаите, мис Тори не можела да приеме целия град, и така нататък и така нататък.

Независимо от това още преди пладне стана ясно, че тези мерки са безполезни. В парка успяха да се промъкнат почти всички, които бяха пожелали, и пазачите охраняваха сега масите с лакомствата. Но дори и тук голям брой непоканени се бяха изхитрили да си намерят място, а изгонването им оттам бе свързано с толкова шум и бъркотия, че нито мястото, нито храната можеха да оправдаят такава мярка.

Да забавляваш гости (един прекалено общ и доста неточен израз), в наши дни е толкова трудно начинание, че можем само да се чудим защо хората с такава готовност се нагърбват с него. Не е лесно да се разбере тяхната логика. Ако онези, които организират такива големи празненства, без да жалят труд и сили, с напразната надежда да доставят радост на гостите си, получаваха истинско удоволствие от приемите на другите, бихме могли все пак да ги разберем. Чувството за справедливост би накарало хората да понасят заради другите същите мъчения, които другите понасят заради тях. Но тези хора твърдят, че да се ходи на гости, е също толкова скучно, колкото и да се посрещат гости, и ако се съди по вида им, когато са на някой прием, човек не би могъл да не им вярва.

Да забавляваш гости! Кой има достатъчно смелост и самоувереност да твърди, че наистина може да забавлява успешно гостите си? Това е по силите на някой клоун или някоя танцьорка с къса поличка и пълни розови крачета, понякога може би на някой певец или певица. Но рядко се намира друг човек, който да може да се похвали с подобно постижение. Младежите и девойките, които се разделят по двойки като птиците през пролетта, защото природата така повелява, се забавляват по един съвсем естествен начин. А останалите не се и опитват.