Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Не, не съм съгласна! — извика Елинор и скочи на крака, а очите й буквално мятаха мълнии срещу мистър Еърбин. Никога още той не я бе виждал така развълнувана и дори наполовина толкова прекрасна.

— По никой начин не съм съгласна! — повтори тя. — Доктор Грантли няма абсолютно никакви права над мен. Вие двамата май забравяте, че аз не съм съвсем сама в света. Май забравяте, че имам баща. Доктор Грантли, изглежда, винаги е забравял това. Във вашия съвет, мистър Еърбин, бих се вслушала, тъй като бих сметнала, че това е приятелски съвет, а не заповед на наставник към непокорен ученик. Може би нямаше да се съглася с вас — по този въпрос сигурно не бих се съгласила, — но ако се бяхте обърнали към мен с обичайния си тон и с обичайната си откровеност, никога не бих се разсърдила. Но сега… подхождаше ли на един джентълмен, мистър Еърбин, да говори така за мен… с такова неуважение… с такова… Просто не съм в състояние да повторя вашите думи. Не може да не разбирате какво чувствувам. Хубаво ли беше да говорите за мен по този начин и да съветвате съпруга на сестра ми да ме изгони от дома на сестра ми само защото не съм отхвърлила познанството на един човек, чиито религиозни възгледи не одобрявате?

— Не ми остава нищо друго, мисис Болд — отвърна той с бавен, отмерен глас, застанал с гръб към камината и вперил поглед в шарките на килима, — освен да ви предам точно разговора между мен и доктор Грантли.

— Е? — каза тя, тъй като той замлъкна за момент.

— Страхувам се, че думите ми могат да ви причинят болка.

— Не по-голяма, отколкото вече ми причинихте! — каза тя.

— Доктор Грантли ме попита дали според мен ще бъде удобно да ви приема в къщата си като съпруга на мистър Слоуп и аз му казах, че според мен това няма да бъде удобно. Тъй като смятам за напълно невероятно мистър Слоуп и…

— Благодаря ви, мистър Еърбин, това е достатъчно. Не искам да знам какви са вашите разсъждения — каза тя с ледено спокоен глас. — Аз се отнесох към въпросния джентълмен така, както изисква най-елементарната учтивост. И само затова, само защото не изпитвам към него онази злоба и антипатия, каквато според вас и според доктор Грантли заслужават всички свещеници, които не споделят вашите разбирания, вие си вадите заключение, че ще се омъжа за него. Впрочем никой разумен човек не би могъл да стигне до едно толкова невероятно заключение въз основа на такива неубедителни факти. Не е възможно да мислите така, но в моето положение такова обвинение е особено тежко и неприятно и вие сте прибягнали до него, за да ме накарате да стана враг на вашия враг.

С тези думи Елинор отвори стъклената врата и излезе в градината. Мистър Еърбин остана в стаята да брои квадратчетата на килима. Но той бе чул достатъчно ясно и отбелязал съвсем точно всяка казана от нея дума. Нима от нейните думи не ставаше очевидно, че архидяконът се е заблуждавал, като й е приписвал някаква привързаност към мистър Слоуп? Нима не беше ясно, че Елинор е все така свободна и необвързана? Може да изглежда странно, че на мистър Еърбин би хрумнало да се усъмни в това. Но той се съмняваше. Тя не бе опровергала категорично обвинението, не бе заявила, че то не е вярно. Мистър Еърбин не разбираше много женското сърце, иначе би си дал сметка, че Елинор не би могла да се изрази по-ясно. Обикновено мъжете започват да разбират женското сърце едва когато годините направят това разбиране безполезно. И толкова по-добре — в противен случай те щяха много лесно да постигат победа!

Мистър Еърбин стоеше и броеше фигурките на килима, чувствувайки се нещастен, безкрайно нещастен заради отправените към него тежки думи и в същото време щастлив, неизразимо щастлив, тъй като жената, която му беше толкова скъпа, все пак не се готвеше да стане съпруга на този така неприятен човек. И той започна да си дава сметка, че е влюбен. Цели четиридесет години не бе преживял нито един час, измъчван от копнеж по женска красота. Но днес този час беше наистина мъчителен.

Впрочем в гостната той не остана повече от четвърт час. Въпреки думите на Елинор мистър Еърбин беше истински мъж. След като се убеди, че я обича и че има основания да я счита свободна да отвърне на неговата любов, стига да пожелае това, той я последва в градината, решен да направи всичко възможно, за да спечели сърцето й.

Не му се наложи да я търси дълго. Елинор се разхождаше по алеята с брястове край черковната ограда. Разговорът й с мистър Еърбин не бе допринесъл, уви, за успокояването на нейния дух. Тя беше много ядосана, и то повече на него, отколкото на всички останали. Как беше възможно да прояви такова неразбиране? А тя бе допуснала такава близост между тях, бе му позволила да говори толкова свободно с нея, съгласяваше се е мислите му, споделяше възгледите му, одобряваше неговите принципи, проявяваше загриженост за неговото благополучие, изобщо — отнасяше се към него с толкова внимание, колкото бе допустимо да прояви една хубава жена към един неженен мъж, без да компрометира себе си и своите чувства! Ето как се бе държала тя, а той… през всичкото това време той я бе смятал за годеница на друг!