Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Елинор не отговори. Много й се искаше да му обясни защо се сърди, да го упрекне заради проявеното неуважение към нея и накрая да му прости, така че да се разделят като приятели. Чувствуваше, че ще съжалява, ако се сбогува с него в сегашното си душевно състояние, но не можеше да си наложи да заговори за мистър Слоуп. А и как да спомене за намеците на архидякона, направени, както си мислеше тя, по внушението на мистър Еърбин! Искаше да му покаже, че не е бил прав, че се е отнесъл несправедливо към нея, за да оцени още повече великодушието й. Даваше си сметка, че държи много на него и затова не искаше да си тръгва огорчена, но не можеше да преодолее огорчението си без някакво обяснение, без самопризнание от негова страна, без уверение, че никога вече няма да се отнася така с нея.

— Защо ми казвате, че трябва сам да изпълнявам онова, което проповядвам? — отново попита той.

— Всички трябва да правят така.

— Без съмнение. Това се разбира от само себе си. Но вие не казвате това на всички хора, нито на всички свещеници. Колкото и да е добър този съвет, той се дава само тогава, когато искаме да намекнем за някакво определено провинение. Кажете ми в какво по-точно съм се провинил, и аз ще направя всичко възможно да се възползувам от съвета ви.

Елинор замълча за малко, погледна го право в очите и каза:

— На вас, мистър Еърбин, не ви достига смелост да поговорите ясно и открито с мен, а искате аз, една жена, да говоря с вас откровено. Защо сте ме оклеветили пред доктор Грантли зад гърба ми?

— Оклеветил ли? — удиви се той и цялото му лице пламна. — Как така оклеветил! Ако съм изрекъл някаква клевета срещу вас, моля за прошка и вас, и онзи, пред когото съм я изрекъл, и Бога. Но с какво все пак съм ви оклеветил пред доктор Грантли?

Тя също се изчерви силно. Как можеше да му каже, че е говорил за нея като за бъдеща съпруга на мистър Слоуп!

— Вие най-добре знаете това — каза тя. — Но аз ви питам, като честен и порядъчен човек, бихте ли казали такова нещо за вашата сестра? Не, няма да ви питам за това — продължи тя, забелязвайки неговото мълчание, — няма да ви поставям пред необходимостта да отговаряте на подобен въпрос. Доктор Грантли ми предаде вашите думи.

— Наистина доктор Грантли се обърна към мен за съвет и аз му го дадох. Той ме попита…

— Да, зная, мистър Еърбин. Попитал ви е дали ще бъде редно да ме приема в Плъмстед, ако не прекратя познанството си с един джентълмен, към когото вие и той изпитвате лична неприязън.

— Имате грешка, мисис Болд. Аз не се познавам лично с мистър Слоуп. Никога не съм го виждал.

— Независимо от това вие сте настроен враждебно към него. Не е моя работа да преценявам колко справедливо е това ваше чувство, но мисля, че имах право да очаквам да не намесвате моето име във вашите пререкания. А вие сте го намесили, и то по един най-оскърбителен, най-неприятен за една жена начин. Трябва да призная, мистър Еърбин, че не очаквах такова нещо от вас.

Докато говореше, тя с мъка сдържаше сълзите си, но все пак успя да ги сдържи. Ако се беше отпуснала и заплакала на глас, както често правят в такива случаи жените, той щеше веднага да се размекне, да я помоли за прошка, може би дори да коленичи в краката й и да й се обясни в любов. Всичко би намерило своето обяснение и Елинор щеше да се завърне в Барчестър с облекчено сърце. Колко лесно би простила и забравила тя подозренията на архидякона, ако беше узнала от мистър Еърбин цялата истина! Но какво щеше да стане тогава с моя роман? Тя не заплака и мистър Еърбин не се размекна.

— Вие сте несправедлива към мен — каза той. — Доктор Грантли ме помоли за съвет и аз не можех да не му го дам.

— Доктор Грантли е постъпил много нескромно и нетактично. Аз имам същото право да избирам моите познати, както и той своите. Какво бихте казали, ако бях поискала мнението ви дали е уместно да изгоня доктор Грантли от дома си, защото се познава с лорд Татнъм Корнър? А лорд Татнъм е също толкова неподходящ познат за един свещеник, колкото мистър Слоуп — за една дъщеря на свещеник.

— Не познавам лорд Татнъм Корнър.

— Вие не, но доктор Грантли го познава. Все ми е едно — ако ще да познава всички млади лордове от всички конни състезания на Англия, пак няма да се меся в неговите работи и няма да позволя той да се меси в моите.

— Съжалявам, че трябва да ви възразя, мисис Болд, но след като заговорихте вече с мен по този въпрос, аз съм принуден да ви възразя, още повече че вие ме обвинявате неправилно за онези няколко думи, които бях заставен да кажа във връзка с него. Положението на доктор Грантли му дава само ограничено право да избира своите познати. Ако направи погрешен избор, той ще бъде упрекнат за това. Ако общува с неподходящи хора, епископът ще се намеси. А за вас доктор Грантли е същото, което епископът е за него.