Уилям Уортън - Гордост

Ами да, татко е прав, лъвът е доста мършав. Дали знае, че и ние ставаме за ядене?

Татко отстъпва назад, поглежда таблото с рекламите, после и момичето, което е останало само, защото вече няма желаещи за билети.

— Е, кой ще дойде с мен да види тази сензация? Знам, че двайсет и пет цента са много нари, но както изглежда, зрелището си го бива. После има да го помним цял живот.

— О, не Дик! Няма смисъл да гледаме такива страшни номера. Ами ако някой вземе да се пребие?

— Не ставай смешна, Лора. Нали цяло лято само това правят и никой не се е пребил. Те си знаят работата. Бас държа, че си струва да се види. Пък и нека подпомогнем с нещо бедния лъв, та дано позаглади косъм.

Само аз отивам с него. Отначало Лоръл се двоуми, но после решава да остане с мама, за да й прави компания. Хубаво затварям сандъчето на Канибал и я поверявам на Лоръл. Момичето с билетите вече си тръгва, но татко я догонва. Подава й петдесет цента.

— Побързайте, господине, представлението започва.

Отвътре се чува ръмженето на мотоциклетите. Грабваме билетите и хукваме по стълбата. Горе има достатъчно места, но ние заобикаляме чак от другата страна на трибуните. Не зная точно какво съм очаквал, но като поглеждам надолу в „Кладенеца на смъртта“, дъхът ми спира.

В горната част, където сме ние, има много лампички, които осветяват дъното на кладенеца писта. Долу под нас се виждат два мотоциклета. Двама мъже са ги яхнали, но само единият от моторите работи. Дъските на така наречената „Стена на смъртта“ са целите почернели от дупки, от буксували по тях гуми и, поне така си мисля, от изгорелите газове. По странен начин нещо в тази „Стена на смъртта“ ми напомня за нашата задна уличка, може би заради гаражите с широко разлети черни петна от автомобилно масло. То и мирише като в гараж — на изгорели газове и разглобени мотори. Същите изгорели газове, с които се самоуби мистър Хардинг, същата миризма на старо дърво от верандите, същата не много силна миризма на гниещ боклук, а пък миризмата на лъва, и тя е същата като тази на нашите улични котки.

Тъкмо се настаняваме и протягаме напред шии, когато един от мотоциклетите се засилва и прави няколко кръга по дъното на пистата, след което започва да се изкачва по стената на дъсчения кладенец; лети с бясна скорост, докато застане перпендикулярно и продължава стремително да кръжи по вътрешната стена на тази бъчва така, че всичко се тресе и трепери. Понякога се изкачва толкова близо до горния край, че аз неволно свивам глава между раменете си, сякаш да се предпазя от удара. Поглеждам към татко и той също се дръпва несъзнателно назад.

Навежда се към ухото ми и прави фуния с дланите си.

— Е, това вече се казва атракция.

Той се усмихва и двамата отново опъваме вратове напред, но този път по-предпазливо. Сега вече мотоциклетистът е стъпил отгоре върху седалката, също както когато правеше демонстрации отпред на платформата, но продължава да държи кормилото. Пусне ли го, ще полети надолу към дъното на кладенеца и ще се пребие. Този акробат е по-младият от двамата, онзи със зализаната назад коса. Нито косъмче не помръдва от главата му, въпреки че кара с невероятна скорост, затова си мисля, че трябва да се е намазал с брилянтин, или вазелин, или някакъв друг лепкав крем. Когато тръгваме за черква, и мама все така се опитва да приглади лизнатия ми нагоре перчем с някаква лепкава течност, която ужасно щипе и смъди, като капне от гребена в очите ми. Винаги се престарава, особено като трябва да участвам в богослужението, но сега това вече не ме заплашва. Та като ти намокрят косата и това нещо засъхне, тя щръква като метла и въобще не прилича на коса. Имаш чувството, че ако речеш да я огънеш, ще се счупи.

Ето го, вече се е изправил на ръцете си върху кормилото и краката му стърчат във въздуха. Представяте ли си, вдига стоика върху кормилото на мотоциклет, който се движи перпендикулярно на отвесна стена! Недоумявам какво го държи горе и защо не пада. Вглеждам се, но не виждам никакви релси или улеи, пък и той непрекъснато се мести нагоре-надолу по стената, което означава, че не би могло да има издълбани жлебове.

А сега по-старият от двамата мотоциклетисти — по-набит и по-бавен — сваля шапката си и виждам, че темето му е покрито само с рядък пух от руса коса. Слага си каската и възсяда мотора, след това рязко ритва стартера и го запалва. Младият вече не е в стойка, седнал е и се спуска стремглаво надолу, после вертикално нагоре по отсрещната стена; човек може да се закълне, че ей сегичка ще излети от кладенеца-писта. Лети като вятъра надолу-нагоре, а по едно време се обръща към по-възрастния. Надниква рева и на двата мотоциклета.