Уилям Уортън - Гордост

— Значи, татко, ти искаш да кажеш, че този лъв тук никога не е живял в джунгла с други лъвове, че винаги е бил сам-самичък в клетка, като Канибал в нейното сандъче, така ли?

— Не съм сигурен, но по всяка вероятност е така. Между другото, Дики, лъвовете не живеят в джунглата, а в тревисти равнини, наречени савани.

— В „Тарзан“ живеят в джунглата.

— Това е само на кино. Виж, тигрите, те вече живеят в джунгла, но не и лъвовете. Може и да греша.

Кеп решава да задържи Джими при себе си поне за известно време, докато се научи сам да сглобява и разглобява стената, но най-вече докато усвои номера с мотоциклета.

На следната утрин двамата отново вдигат стената на същото място. Чък и Джими са решили да потеглят към Пойнт Плезънт, но не могат да оставят Кеп, преди да е наясно със стената. Кеп и Чък се качват на колата и отиват във Фрихолд, за да уредят прехвърлянето на собствеността. Когато се връщат, Чък се сбогува с Джими, Кеп и Сали и изчезва с камиона и колата.

За много кратко време Кеп овладява необходимите умения, за да подкара мотоциклета по стената. Цялата работа се свежда до това да набираш бързо скорост и да усещаш съотношението между ускорението и центробежната сила. Въпреки голямата си опитност и добро чувство за равновесие, през този първи ден Кеп доста се клатушка върху мотоциклета. Трудно му е да свикне със стръмната писта и току поглежда през лявото си рамо надолу към дъното на кладенеца.

Скоро обаче открива, че ускорението трябва да се поддържа на всяка цена, защото изгубиш ли скорост, политаш надолу. Изтърсва се на няколко пъти, но не защото рискува прекалено много, а защото това си е в реда на нещата, част от тренировката. На пистата си сам: само ти и стената, на никого не можеш да разчиташ.

Джими му показва, че около двайсет от съединените на федер дъски, които образуват стената, са изпочупени и имат нужда от подмяна. Кеп достатъчно си е патил от разцепени дъски по пистите и затова, без да го прави на въпрос, подновява дъските, но дори и тогава цялата стена се тресе и хлопа под тежестта на мотоциклетите, особено когато и Джими, и Кеп карат едновременно.

Преди да се качи на стената, Кеп репетира върху ролките на платформата. И върху ролките се научава да стои изправен на седалката и да се вдига на ръце върху кормилото, но като излезе на стената същите тези номера не му идат отръки. Това ужасно забавлява Джими и той непрекъснато го подкача.

Като наблюдава Джими, Кеп се сеща за собствената си младост, когато е бил на същите години, още преди да отиде войник, но Кеп усеща, че у Джими има и нещо съвършено различно. Дълбоко у това момче като че ли вирее някаква поквара; обича да наранява хората и да им заповядва; все се домогва до нещо, все на голямо се хвърля. На всичко гледа с очите на състезател, сякаш животът е една безконечна надпревара за оцеляване. За него само едно нещо има значение — да побеждава — и затова така болезнено преживява всичките си загуби.

Най-лошото е, че се страхува от Тъфи и го ненавижда от дън душа. Все си търси повод да го дразни. И, разбира се, именно към него Тъфи за първи път показва враждебност към човешко същество и често-често посяга с извадени нокти към своя мъчител. Кеп се страхува, че може да се случи нещо лошо.

Освен това Джими непрекъснато флиртува със Сали, и то най-безогледно. Въобще не си поплюва. Свикнал е да си взима каквото му се прииска, пък и поддържа мъжкото схващане, че като опипаш жената, като се отъркаш едно хубаво в нея, като я сграбчиш за задника един-два пъти и щипнеш тук-таме, няма начин да не клекне. Сали се страхува от Джими и все разправя на Кеп да го уволни.

Но Кеп, разбира се, се нуждае от Джими — поне още за известно време. Двамата подготвят номер, при който уж се състезават по стената. В началото Кеп взима голяма преднина, а после Джими постепенно го догонва, изравнява се с него и на метри пред финала го изпреварва. Тогава Джими прави няколко самостоятелни обиколки, за да демонстрира акробатическата си ловкост и смелост, като кара изправен върху седалката на мотора, след това се вдига на ръце върху кормилото и после застава на един крак, без, разбира се, да се държи. Кеп знае, че ако се наложи да изгони Джими, тогава по някакъв начин ще трябва да включи Тъфи в представлението си.

Джими все се опитва да притисне Сали натясно в някой ъгъл и затова тя не се отделя от Кеп, непрекъснато върви по петите му. По време на тренировките им, когато Сали стои и ги гледа, Джими се впуска в невероятни изпълнения: увисва от едната страна на мотора и намалява скоростта дотолкова, че а-ха и ще падне, след което стремглаво се спуска към дъното на кладенеца. Ако го слушаш какви ги приказва, излиза, че Джими е търсач на силни усещания, но всъщност, дълбоко в себе си той е ужасно страхлив. Суеверен е и на врата си носи разпятие и амулет, в който твърди, че имало пепел от рога на носорог. До смърт се бои от тъмно. Страх го е дори очите си за сън да затвори. Бива го за пазач повече и от куче: при най-малкия шум рипва на крака.