Уилям Уортън - Гордост

Първия път си беше същинско изнасилване. Един ден, когато Кеп бе отишъл да купува месо за Тъфи, Джими приклещи Сали в кладенеца. Затвори вратата на стената след себе си и й тури ключа. Така отникъде не може да се избяга. След това взе да се натиска в Сали и едновременно с това да сваля дрехите си. Оголи стегнатото си, великолепно тяло, в което се криеше доказателството за голямата му страст по нея. След това я бутна с гръб към почернялата стена, настървено разкъса дрехите й, запуши й устата с ръка, събори я върху полегатия ръб на стената, а после я подбутна върху гладкото дъно на кладенеца, където тя най-накрая отстъпи пред невъздържаната му, със сила натрапена страст.

След тази случка, щом се опиташе да му откаже, той винаги я заплашваше, че ще каже на Кеп, и тогава тя отново се предаваше. И с всеки изминал ден това предаване ставаше все по-лесно и по-лесно, докато в един момент тя проумя за себе си, че колкото и да е невероятно, грубото необуздано сластолюбие на Джими й доставя удоволствие. Нещо в нея като че ли копнееше да бъде обсебено без любов, насила, да бъде отнесено от мътните пороища на животинската страст. И така, тя взе да очаква, да жадува за оскърбителните ласки на Джими.

Сали се чувства гузна пред Кеп заради неговата нежност и заради благоговейното му отношение към нея като жена и човек. Тя знае, че Кеп я обича, че има нужда от нея, че се чувства дълбоко обвързан с нея, знае още, че и тя продължава да го обича по някакъв си неин, мъчно обясним начин. И ето че сега Сали е изправена пред нова стена, на нов кръстопът, пред противоречието между вродената й доброта, чувствителност и разсъдливост и вечният й копнеж по силните усещания, но всичко, което би придало смисъл на ефимерното й съществуване от ден за ден, а това е нещо, останало у човека още от хилядите години, когато е живял без земеделие, без градове, без закон и морал.

И тя все повече и повече се отчуждава от Кеп не само физически и сексуално, но и в мислите си. Започва да гледа на него така, както гледа на него и останалият външен свят: като на пропаднал бивш герой от бойното поле, жертва на войнишкия шок, бивш автомобилен състезател, изгубил куража си, човек победен, който служи за бавачка на един лъв, четирийсетгодишен несретник, който препуска по някаква си дървена стена с мотоциклет. Плешив, куц, вече не може и да дъвче, защото липсващите зъби в устата му са повече от наличните, пък и изкуственото му чене непрекъснато се клати.

И все пак тя продължава да го обича, защото знае, че никога вече друг мъж няма да я обожава така всеотдайно, така безрезервно, както Кеп. Освен това Сали се чувства като хваната в клопка. Ето я вече почти на трийсет, без деца и без изгледи да роди. Кеп има грижата за това, както има грижата ежеседмично да изпраща пари на майка си и го прави, независимо колко зле може да вървят работите им. Сега я гложди чувството за вина. Знае си, че майка й я смята за курва, защото не се венча в църква, и затова вече никога не ще може да се върне при нея. Почти десет години не е и виждала телефонно табло, а и работа не се намира.

Кеп е станал чувствителен. Той е съвсем наясно какво става, знае го почти от първия ден. Това, че Сали отново пропушва, отначало скришом, после най-открито, е първият сигнал. Джими пуши непрекъснато. Добре знае, че Кеп не може да понася цигари, и изпуска дима право в лицето му, за да го разкашля, след което прихва да се смее и се дави пресилено.

Но Кеп е толкова влюбен в Сали и толкова разчита на нея да придаде смисъл на собствения му живот, който му изглежда все по-безсмислен и по-безсмислен, че просто няма сили да погледне истината в очите. И както много други преди него и той възприема познатата формула: аз я обичам; тя е щастлива с Джими; щом я обичам, значи искам тя да бъде щастлива. Затова, щом й е приятно, нека да си има и Джими.

Но лошото е, че нещо в Сали, по всяка вероятност нещо останало от религиозното й образование и свързано с вродената й честност и доброта, не й дава мира и връзката й с Кеп, непринудените им интимни, духовни и сърдечни отношения охладняват. Все повече и повече започва да страни от него, вече не споделя нищо с него. Чувства се гузна.

Кеп болезнено преживява липсата на тази най-съществена част от неговия живот — близостта му със Сали, неговата единствена любов. И сега разчита главно на Тъфи да запълни тази огромна пустота, зейнала в самата сърцевина на неговото съществуване. Сали пък подсъзнателно ревнува Кеп заради времето, което отделя на Тъфи, и заради топлотата, с която го обгражда.