Уилям Уортън - Гордост

В зависимост от условията лъвът може да се храни с какво ли не — от мишка до хипопотам. Храни се с прясно месо или мърша. Освен това много често задига плячката на други животни. Когато са гладни, лъвовете непрекъснато се взират в небето за ястреби и лешояди, тъй като добре знаят, че тези птици кръжат над плячка, която могат да задигнат и така да поминат, без да ловуват.

Пословичен е мързелът на лъва. Рядко ще се случи лъвско семейство да пропътува повече от четири мили на ден. Когато са добре нахранени, лъвовете спят или се излежават на групи до двайсет часа без прекъсване. Лъвиците напускат пределите на семейната територия и „детския кът“ само в краен случай, тоест когато трябва да ловуват, да раждат или да се оплождат. Мъжът или мъжете в семейството понякога обикалят границите на имението си, като ги очертават със смес от урина и семенна течност. По този начин не само определят, но и оповестяват охраняваната територия. И движението им се изчерпва горе-долу с тази екскурзия. Мъжкарят в семейството не ловува често; това е задължение на лъвицата.

Когато плячката пристигне, лъвът прогонва лъвиците и излапва или отделя настрана най-хубавите парчета, за да си ги изяде на спокойствие. Лъвиците трябва да се задоволяват с това, което е останало. По същия начин пък лъвиците прогонват малките, докато те самите се налапат до пресита. И това между другото е една от причините, поради която дори вътре в семейството много от членовете му гладуват. От новородените лъвчета едва петдесет процента оживяват.

В лъвското семейство обикновено има от един до четири мъжкаря. Те са единствените възрастни лъвове, които могат да останат в семейството; по-младите мъжкари се прогонват от територията на семейството, щом стигнат зрялост. Прогонват ги лъвовете и лъвиците, които освен това следят да не се върнат обратно и въобще да не припарват наблизо.

Лъвовете в едно семейство почти винаги са от едно и също котило, с други думи — кръвни братя, или пък са от една и съща майка, но с различен баща. Царуването на лъва или лъвовете в семейството е несигурна работа, да не кажем рискована. Може да трае само няколко месеца, но има и забележителни изключения от по шест години.

И най-малкият признак на слабост у семейния лидер или лидери моментално се използва от лъвовете единаци, които се скитат по границите на семейната територия, или пък от бившите членове на семейството, които само изчакват да им дойде времето, за да вземат властта. Не съществува регистриран случай, при който лъвица да е застанала начело на семейството. Макар и не често, но за главатарството в семейството може да се стигне и до двубой, докато единият от претендентите падне мъртъв.

Но превъзходството най-често се решава по силата на лъвския рев. Оголването на зъбите се счита за отбранителна поза. Двубоят минава повече в перчене и блещене. Лъв рядко ще погледне друг лъв право в очите, освен ако не цели да го сплаши.

Несигурният или уплашен лъв извръща глава на една страна, понякога чак до плешката, а после извива и цялото си тяло. Това е знак, че се признава за победен, нещо като вдигане на ръце, но ако съперникът му не уважи неговото мълчаливо примирение, той трябва да се подчини и да се бие.

По време на двубоя лъвовете стенат, пъшкат, ръмжат, мяукат или реват. Лъвът не може да мърка; котките, които реват, не могат да мъркат.

Лъвовете издържат до седемнадесет дни без храна. Вода пият бавно, обикновено лочат от пет до петнадесет минути. Нямат някаква специална система за всмукване на вода и затова с езика си образуват чашка и поглъщат водата на малки порции. Обикновено отиват на водопой веднъж на един-два дни.

Членовете на семейството рядко могат да се видят скупчени на едно място. Най-често се пръсват на десет и повече мили от центъра на владението си. Ревът, освен че е част от „семейната гордост“ на лъва, му служи и за да сигнализира своето местонахождение.

Лъвското общество е сложно нещо, особено сложно е то по отношение на лъвиците. Едно типично семейство включва от три до петнадесет лъвици, заедно с техните малки. Всички лъвици са в родствени отношения, но от различни поколения — майки, сестри, дъщери, внучки. Те прекарват целия си живот в семейството независимо от смяната на мъжкаря главатар. Семейните лъвове и лъвици не понасят самотните си събратя. В това отношение изключения почти няма и стадото се изправя на бойна нога, когато трябва да се прогонят единаците, скитащи поединично или на групи.