Уилям Уортън - Гордост

По правило лъвовете търпят съжителство с човека в рамките на предварително очертан район. Невъоръжен, човекът представлява лесна плячка за лъва, но въпреки това той почти никога не убива хора за прехрана по причини, които вероятно са генетични, но засега това не може да бъде доказано. Независимо от всичко случва се стари, самотни, несемейни лъвове и лъвици, вече неспособни сами да улавят и убиват обичайната си плячка, да се превръщат в людоеди.

Трудно е да се установи с точност, но навярно по-малко от петдесет процента от лъвовете и лъвиците живеят на семейства. Останалите се скитат поединично. Въпреки че тези скитащи се лъвове и лъвици също биха могли да образуват стада, обединени от такива общи интереси като лов, възпроизводство и отбрана срещу други лъвове и хиени, те нямат определена територия, която да пазят, и следователно не образуват семейство. Този на пръв поглед голям процент от лъвове единаци би могъл да бъде резултат от опустошителните действия на човека срещу охраняваните лъвски зони.

Едно лъвско семейство може да се състои от четири до четиридесет лъва, малки и лъвици. И това семейство непременно обитава площ, охранявана от самите лъвове.

За да може дадена територия да бъде избрана за убежище на група лъвове, в нея трябва да има вода и достатъчно постоянно живееща или мигрираща плячка. Животът на лъвското семейство е доста заседнал и сравнително безопасен. Това важи с особена сила за семейните лъвици, които, заедно със самата територия, са сърцето на стадото.

Когато са единаци, лъвовете и лъвиците се преселват заедно с животните, които преследват за прехрана. Семейните лъвове и лъвици обикновено устройват засада на животните, които в миграционния си път прекосяват тяхната територия. В това се състои разликата и тя е огромна. Средната продължителност на живота на семеен лъв или лъвица е много по-голяма от тази на единаците. И което е по-важно, смъртността на лъвчетата, родени в семейство, е много по-малка от тази на малките, родени от самотни лъвици, какъвто е случаят с Тъфи.

Лъвовете са единствените социални животни от семейство Котки. Леопардите, тигрите и почти всички останали големи котки живеят поотделно или, в най-добрия случай, се събират само по време на кратките любовни периоди. Докато лъвовете рядко живеят поединично и тогава са или болни, или престарели.

Лъвът и лъвицата стават пълнолетни в четвъртата си година. Възрастен мъжкар тежи от двеста до двеста и петдесет килограма, а женската е малко по-лека. По време на нашия разказ възрастният Тъфи тежи над двеста килограма.

Знае се, че в резерват или зоологическа градина лъвовете могат да доживеят двадесет години, но при естествени условия и десетгодишен лъв, какъвто е Тъфи, е рядкост. Семейните лъвици обаче живеят по-дълго.

Когато ловува, лъвът или лъвицата може да повали тристакилограмова зебра с един-единствен замах на лапата си, да прескочи десетметрова пропаст или плет, висок три метра. На къси разстояния и лъвът, и лъвицата са много бързи, но им липсва издръжливост. Ако жертвата им устои на надбягването в продължение на четвърт миля, без лъвът да я хване или рани, тогава е спасена. Колкото и странно да ви се струва, но когато тръгват на лов, независимо дали поотделно или заедно, лъвовете по-често претърпяват неуспех, отколкото сполука и затова често измират от глад, особено най-малките и най-старите. При лъвовете е така: те или гладуват, или преяждат. Когато месото е в изобилие, един изгладнял възрастен лъв или лъвица могат да погълнат наведнъж до трийсет килограма храна.

Понякога лъвовете излизат на лов нощем, а понякога, макар и по-рядко, през деня. И въпреки че най-често ловуват призори или привечер, очите им, подобно на човешките, имат кръгли зеници, а не тънки и вертикални, каквито са на другите котки, които ловуват нощем, като домашната например.

При типичното лъвско „убийство“ царят на животните поваля жертвата си със силен замах на лапата, но самото умъртвяване става чрез задушаване: или като стиска със зъби муцуната й, за да не може да диша, или като захапва трахеята й и по този начин спира притока на въздух. Много редки са случаите, когато лъв или лъвица ще прегризе югуларната вена на жертвата, за да причини смърт от кръвоизлив.

Преди да започне да яде улова си, лъвът най-напред разкъсва корема на животното. Вътрешностите — това е неговият деликатес: черен дроб, сърце, бъбреци, бял дроб. Дори червата изяжда. Първо изстисква пълнежа им и след това с охота ги налапва.