Уилям Уортън - Гордост

Тъфи е голям, вече възрастен лъв; на десет години е. Има тъмна гъста грива, която се спуска встрани по плешките му и отпред над челото му. Дълга бръчка прорязва разстоянието между очите му и стига до носа. Носът му е черен и влажен. Като отвори уста, вътре се вижда внушителна редица от здрави, леко пожълтели зъби. Кучешките са дълги повече от два инча. Под брадичката висят косми, които се сливат с гривата.

Като се изправи и тръгне да върви, мускулите му се разтърсват и като леко вълнение разкършват цялото му тяло. И при най-слабия замах на опашката, под козината му прибягват неспокойни тръпки.

Кеп често влиза в клетката на Тъфи, за да си поиграе с него, или го пуска в кладенеца на „Стената“, когато Сали и Джими ги няма. Чеше гърдите му и разтрива раменните мускули зад гривата му. Тъфи се катурва по гръб и оставя Кеп да гали стомаха му. Понякога се боричкат както преди, Тъфи внимава да е нежен, да не показва ноктите си, да не оголва зъбите си, да не падне върху Кеп с огромната си тежест.

Кеп е ужасно объркан, не знае какво да прави. Понякога му се ще да извика Сали да си поговорят, да й каже как се чувства, но тя като че ли усеща това негово желание, страхува се и интуитивно се съпротивлява. Друг път му се ще да извика Джими и да си поговорят. Нищо не може да му направи, Кеп е все още силен, но му липсва издръжливост, заради дробовете. А Джими е млад и си знае предимствата. Кеп е сигурен, че ако уволни Джими, Сали също ще напусне, пък се бои, че Джими няма да се грижи за нея както трябва, че няма да я закриля.

Към края на лятото Кеп най-неочаквано открива, че трансмисията на камиона му е блокирала. Годината е 1938 и те са все още в Уайлдуд. Камионът е стара марка и трудно ще се намерят части за него. Общо взето, хората нямат много пари, за да ги пръскат по зрелища като „Стената на смъртта“. Повечето хора едва свързват двата края.

И така, оказва се, че Кеп е останал съвсем без пари и сезонът е свършил. Могат отново да тръгнат по пътищата, да се отправят на път, както са правили и преди, и така да оцелеят; ще изкарват колкото да не умрат от глад, но въпреки че успява да поправи камиона си, Кеп трябва да има скътани пари за бензин и храна, поне докато стигнат Флорида. Цял месец вече не плаща на Джими, но той, разбира се, никога няма да напусне, защото няма къде да отиде, ала въпреки това непрекъснато го заплашва, че ще се махне.

И Кеп все по-често се замисля и пита: господар ли е той на живота си, или не? Има усещането, че е в плен на някаква налудничава случайност, под неумолимия валяк на която всичко се пльосва премазано.

По всяка вероятност всичко, което Дик Кетълсън знае за лъвовете, е невярно. По онова време, през 1938 година, не се е знаело много за живота на лъвовете в естествена среда или ако някой е знаел, то това са били африканците. Ние как да наблюдаваме лъвовете в саваната?

И защото Тъфи е главен герой на нашия разказ, може би няма да е зле да се опитаме да си представим какъв би бил животът му, ако още съвсем невръстен не го бяха отделили от средата му. Тъй като лъвът е животно, което разчита изключително много на инстинктите си, някои от събитията, които ще последват, ще бъдат по-добре разбрани, ако сега противопоставим живота, който води, с онзи, който би трябвало да води.

Предварително се поднасят извинения към читателите от двадесет и първия век, за които тук представените сведения вероятно ще се окажат и неточни, и неверни. Това, разбира се, в случай, че дотогава оцелеят лъвовете, всъщност ако дотогава въобще оцелее нещо.

Тъфи е едно от двете малки на лъвица от неголямо стадо, не точно семейство, което при лъвовете е нещо далеч по-многочленно. Родила ги е в една разпукана скала в равнината Серенгети на двайсетина километра от територията, обитавана от лъвското стадо, и на стотина километра от морето. Тя, лъвицата, била убита от местни ловци, а лъвчетата й — закарани в пристанището и там продадени на моряка, с когото вече се срещнахме в един от баровете на Сан Диего.

В естествената си среда лъвовете не са по-опасни за хората от автомобилите. Както и при автомобилите, могат да станат опасни само ако им се изпречите на пътя в неудачен момент; но природата на лъвовете е такава, че те предпочитат да избягват човешки същества и не ги считат за своя естествена плячка, каквито са газелата или жирафът например.

Доколкото се знае, съществували са десет подвидове лъвове, два от които са вече окончателно изчезнали, въпреки че са срещани сравнително доскоро. В по-голямата си част сега съществуващото лъвско население обитава Африка, въпреки че ограничен брой екземпляри се намират и в определени райони на Индия. В миналото лъвовете са населявали целия Средиземноморски басейн. А е имало време, когато на тази планета са живеели толкова лъвове, колкото и хора, по-точно около шест милиона от едните и от другите, но постепенно човекът унищожил лъвското население, докато самият той силно се размножил. Може би това обяснява факта, че лъвът се страхува от човека и го избягва. Докато за безразсъдния човешки страх от лъвовете не може да се намери толкова просто обяснение.