Уилям Уортън - Гордост

— Хайде, старче, да видим колко те бива! Давам ти двайсет и пет обиколки да ме задминеш.

Тогава другият мотоциклет се изкачва бързо по стената, почти до самия й връх, след което и двамата започват да карат на зигзаг, като взаимно си пресичат пътя. Сега вече цялата писта се тресе юнашката и мен ме е страх, че дъските няма да издържат, ще поддадат, ще се счупят и цялата стена ще се разхвърчи на трески. Тясната пътека, на която сме ние, се клати, сякаш всеки момент ще рухне.

Двамата тръгват да се надбягват и всички започват да броят обиколките на глас: девет, десет, единайсет, дванайсет. И ние с татко броим. Броенето се усилва, става все по-гръмогласно и по-гръмогласно. Отпърво по-старият взима голяма преднина — върви почти половин обиколка пред младия, но постепенно, като наближаваме двайсет, младият набира скорост. И точно когато преброяваме двайсет и петата обиколка, младият го настига, задминава го, вдига се на ръце върху кормилото и си кръстосва краката във въздуха. След това си сваля краката, стъпва върху седалката на мотоциклета, разперва ръце и изминава така още няколко обиколки, без да се държи, докато по-старият слиза долу в равната част на пистата и паркира машината си. Младият също слиза и избутва мотора си през изхода. Всички ръкопляскат. Момичето от платформата се появява с мегафон в ръка, а двамата мъже изтикват един мотоциклетен кош в центъра на кладенеца и започват да го монтират към машината на стария.

Момичето крещи с все сила в мегафона. Говори и се върти на всички страни, за да могат всички да чуят:

— А сега, дами и господа, вие ще имате удоволствието да видите единствения чистокръвен лъв в света, който може да покори „Стената на смъртта“. В мотоциклетен кош! Разрешете ми да представя неустрашимия Лъв-Сатана!

И в този миг тя простира ръка към една врата, която не бях забелязал до този момент. Вратата се отваря, зад нея се вижда решетка, която по-старият издърпва. В ръката си държи камшик, шибва земята няколко пъти и въздухът гръмко изплющява. Момичето взима якето и каската на по-младия мотоциклетист и ги облича. По всичко личи, че не друг, а самата тя ще кара с лъва по „Стената на смъртта“. Ето, вече възсяда мотора.

Виждат се голите й крака, или може би са с копринени чорапи, това вече не мога да кажа, но голи или с чорапи, какво значение има това за лъва?

И в този миг се чува рев и самият лъв се появява в отвора на изхода. Спира се на прага и започва да оглежда трибуните в горния край на кладенеца. Страшничко е да видиш лъв, когато между теб и него няма решетка. Вдига очи още по-нагоре, към лампите над нас, а после поглежда по-възрастния мъж с камшика и тръгва към него.

Мъжът продължава да плющи с камшика, но го прави във въздуха, далеч от лъва. Лъвът отива до коша и се спира. Другият мъж, по-младият, който спечели надбягването, се е облегнал на стената, встрани от изхода и държи дълъг прът с остър метален накрайник. Струва ми се, че той се страхува от лъва не по-малко от мене. Със сигурност мога да кажа, че не бих искал да се намирам в дъното на тази дървена бъчва заедно с лъв и срещу ония ми ти зъби да имам само една дълга пръчка.

Старият върти камшика във въздуха и полека-лека принуждава лъва да се качи в коша и да седне вътре. Щом се настанява, целият кош хлътва под него, толкова е тежък. Тогава старият гальовно прокарва ръка по гривата му, а лъвът потрива огромната си космата муцуна в рамото му. Старият заключва предните му лапи в метална скоба и го пристяга с каиши. Момичето е седнало на мотоциклета и гледа право напред, въобще не обръща глава към лъва. След това старият, този с камшика, минава от другата страна и ритва стартера, моторът гръмка, изръмжава и вече е готов да потегли.

Тогава мъжът минава отзад и още веднъж шибва камшика във въздуха, но това е само жест за пред публиката. Момичето в лъскав кървавочервен костюм махва с ръка към всички нас, горе на трибуните, усмихва се малко кисело и тръгва в кръг. Мъжът с камшика отива в центъра на кладенеца и започва да се върти, като следи ускоряващото се темпо на мотоциклета, който в един момент се отлепя и тръгва по отвесната стена. Отстрани изглежда така, сякаш тя никога няма да набере достатъчно скорост с този лъв, който тежи най-малко колкото двама шишковци, което ще рече, към двеста кила.

Най-накрая успява, засилва се. Дървената бъчва пак започва да се тресе, докато тя се изкачва все по-високо и по-високо по стената. И когато в една от обиколките мотоциклетът префучава точно под нас, аз успявам да задържа главата си изправена, без да се свия от страх, и лъвът минава на пет педи от лицето ми — без решетка, без нищо. Поглеждам татко. И той като мен е поизплашен. Просто не е за вярване. На всичко отгоре едва успявам да потискам страха си и да не жумя; в края на краищата нали затова сме платили по двайсет и пет цента, за да гледаме . Но всъщност мислено се моля това момиче да слезе от стената и да спре да се върти. Това не е като на въртележката, когато след всяка обиколка се молех да има още една. Страх ме е, че ще се случи нещо лошо и искам да го предотвратя.