Уилям Уортън - Гордост

— Хайде, Мудиг, опитай и ти. Тук е истината.

Кеп добре разбира, че младокът нарочно го предизвиква, но от друга страна, това е изкушение, на което не може да устои. Всякаква машина, всякакъв риск го привличат неудържимо. Ако не беше този недостатък на характера му, сега нямаше да се влачи по провинциални панаири и да мъкне подире си един вече израснал африкански лъв. За Кеп Мудиг щом нещо не е трудно, то не е и интересно.

Кеп подпира едната си ръка на платформата, небрежно подръпва куция си крак и пъргаво се изхвърля нагоре; прави се на младеж. Поема кормилото от младока и прекрачва машината със здравия си крак. Седалката е широка и удобна. Кеп проверява всички системи, газта, спирачките, скоростите, после форсира двигателя няколко пъти.

Внимателно включва на първа и отпуска амбреажа. Колелата се завъртат и принципът на жироскопа влиза в действие; Кеп бавно повдига ходилата си и ги пъха в стремената на педалите. Странно е това усещане, когато задните колела се въртят, а машината стои на едно място. Чувства се, че мотоциклетът живее, но липсва онова подръпване на двигателя. Той превключва на по-висока скорост, дава газ и регулира аванса. След това полека-лека започва да навежда и изправя тялото си, сякаш непрекъснато влиза и излиза от остри завои. Усещането е наистина приятно и носи същата възбуда, както шофирането, но без целия онзи страх. Няма опасност да се блъснеш в нещо, нито пък нещо да се блъсне в теб.

Но Стюре открива, че старият дявол все още живее в него, подтиква го да се изправи върху седалката, да му покаже на онова младо копеле, дето все мята погледи към Сали, но в същото време знае, че може да си счупи врата, с което никому нищо няма да докаже, затова вдига крак от газта, спира, изключва мотора, избутва машината от ролките и ритва надолу металната стойка.

Този път повдига куция си крак високо над седалката, като се опитва да не примижава от болка. Високо в бедрената му кост, близо до тазобедрената става, все още има неизвадено парче шрапнел. Лекарите в Мец казаха, че не си струва да се реже целия мускул, за да се стигне до забитото в костта парче, защото можело да стане по-голяма беля.

След два дни, докато пристяга колата си с ремъци върху камиона, към Кеп се приближава по-старият от двамата мотоциклетисти. Кеп и Сали се готвят да потеглят към една писта на около петнайсет мили път в съседния окръг Уол. Пак е черна писта, част от тамошния панаир.

Младокът се навърта наблизо, но само наблюдава. Кеп вижда, че нещо си е наумил. Тъфи стои вързан под камиона — не помръдва, само гледа. Кеп го е научил да лежи там, за да не изкарва акъла на хората. Кеп вдига очи и се усмихва на мъжа, онзи също му се усмихва, пали цигара, предлага и на Кеп. Кеп отказва. Той не може да пуши. С малкото парче, което му е останало от дроба след онова отравяне с боен газ, той се задушава дори ако само някой наоколо му дъхне дим. Сал удържа на думата си и след женитбата им престава да пуши.

Младокът стои настрана и се полюлява върху токовете на ботите си.

— Абе ти искаш ли да направим с тебе една сделка, а?

Кеп се изправя. Не разбира за какво става дума. Поглежда под камиона към Тъфи. С Тъфи ли ще иска да прави размяна? Или може би ще поиска Сали; сигурно онзи младият му е пуснал мухата.

— Слушай к’во, готов съм да ти дам цялото си съоръжение, дето го виждаш — стената, мотоциклетите, камиона, каквото кажеш, само срещу твоята кола и камиона. Лъва може да си го задържиш.

Той пак надниква към Тъфи, който спи. Смачква с крак току-що запалената цигара.

Първото нещо, което минава през ума на Кеп, е, че този човек трябва да е луд. Все едно да попиташ някого дали иска да си продаде живота .

Кеп затяга каишите, които придържат колата, и го поглежда, сякаш иска да се увери дали говори сериозно. Идеята е налудничава, но въпреки това той се замисля. Ясно му е, че рано или късно все някой некадърник ще се нахака в него, или пък той самият ще сгафи. Изправя се, слага ръце на кръста и се заслушва.

— Слушай к’во ти викам, има хляб в тая стена. Вярно, цяла година трябва да се местиш от място на място, но това ти, така или иначе, го вършиш. Казвам ти, да яхнеш мотора по стената и да извъртиш един-два акробатически номера е нищо работа за пилот от твоята класа.

Пък ако искаш, Джими ще ти прави номерата вместо теб, той и без това остава. Дай му на него да цъфне горе на стената и да се перчи. Аз му плащам петнайсет долара на седмица, храна и легло и не смятам, че му е много. Заслужава си ги момчето. Освен туй не го мързи, сам сглобява и разглобява стената. Това е най-неприятната част от цялата работа — всеки път да я издигаш и после да я разтуряш. Говорих с Джими и той вика, че ако вземеш стената, той е готов да остане с теб, но уговорка нямаме, така че ако не го щеш, той ще си върви.