Уилям Уортън - Гордост

Освен това отвън, пред самата „Стена на смъртта“, се издига платформа, откъдето изпълнителите привличат публиката с разни номера.

На тази платформа има вградени ролки. Изпълнителите яхат мотоциклетите си върху тези ролки.

Кеп вече е идвал и знае всичките им номера. Ужасно шумно е. За всеобщо удивление и двамата карат изправени върху седалките. А веднъж единият дори се вдига на ръце върху кормилото на мотоциклета. Кеп се зачуди какво ли толкова правят вътре, щом отвън, на платформата, изпълненията им са толкова опасни. Вътре сигурно е цялото като онези бързи завои по стръмен наклон, дето ги има на пистата в Демони. Там, ако не си в колата, въобще не можеш да стоиш прав на пистата, толкова е стръмна.

На предната платформа има двама души. Изкарали са по един мотоциклет „Индианец“, разглобили са го и нещо човъркат. Механикът у Кеп, пък и шофьорът, притихват омагьосани. Момчетата като че ли се опитват да регулират момента на запалването. Той се спира и наблюдава; единият от двамата вдига очи към него, усмихва се и още несвел поглед, го вдига отново. Обръща се към другия, който също майстори нещо по своята машина.

— Хей, Джими, виж това е оня с форда, дето спечели днес.

И двамата се извръщат към Кеп.

— Видя ли, приятел, тия селяндури въобще не знаят кого имат насреща си. И нищо не разбират от мотори, иначе нямаше да си трошат бракмите срещу форсираното ти двигателче. Ти си Кеп Мудиг, нали? Страхотен си! Днес на пистата не те познах. Винаги си бил моят голям герой, истински пилот! Личи си, момче от гаражите, техничарче, а не някой разглезен плейбой.

— Брей, да му се не надяваш, а аз си мислех, че си отиде на пистата в Атлантик Сити или въобще, че нещо стана там в оная катастрофа.

— Е, не съм си отишъл, но здравата се халосах и това ме довърши като състезател. Няма ме вече по големите писти; сигурно затова си решил, че съм умрял. Всъщност след това се състезавах още един-два пъти, но загубих.

Двамата младежи са се изправили. Стоят и го гледат, като че ли е духът на Валентино или Карузо, или дори на Франк Локхарт. И двамата са млади, силни, енергични, с омазнени ризи и ръце, с черни нокти, както са всички, дето цял ден се ровят из двигатели и машини.

И като ги гледа, Кеп се чувствува остарял. И двамата са под трийсет, но единият е много, много под трийсет, а може би и под двайсет. И този, по-младият, яхва мотоциклета, който е поправял допреди малко, пак „Индианец“, ритва стойката, на която е подпрян, и го избутва върху ролките.

— Качвал ли си се на такова нещо, а, мистър Мудиг? На света няма по-голям кеф от мотора: имаш чувството, че летиш.

Мята белтъци на Сали, която е хванала Кеп под ръка, сгушила се е в него, и явно запленен от нея, я измерва с продължителен поглед.

— Наистина, мистър Мудиг, вземи да опиташ. Тези машинки са специално пригодени за оная стена там. Трябва да даваш газ до дупка, иначе падаш мъртъв; тая работа ще хареса на човек като теб.

Играе, гледа да се докара за пред Сали, но тя се притиска още по-силно към Стюре и той я прегръща.

— Качвал съм се на „Индианец“, но никога не съм се състезавал. Веднъж взех на заем, колкото да покарам. Трябва да призная, че тая дяволска машинка доста ме поуплаши; не е лесно да препускаш с толкова много конски сили между краката си, но че е кеф, кеф е.

Младият ритва стартера, запалва мотора и го изфорсирва няколко пъти на място. Боксьорът и неговият менажер извиват глави да видят какво става. Тогава младият мотоциклетист смъква ризата си и вечерният бриз обветря голите му гърди. Върху лявото рамо има татуировка на орел, яхнал мотоциклет. Тялото му е стегнато, мускулесто, атлетично. Нисък е, не повече от метър и седемдесет, на ръст кажи-речи колкото Сали; носи боти с доста висок ток.

Започва енергично да тласка тялото си напред-назад, така че собствената му скорост го държи отгоре на принципа на жироскопа. Стъпва на седалката, като отпърво стиска кормилото, но после го пуска, изправя се. Блокирал е жилото на газта, така че моторът продължава да поддържа скоростта си. Разперва ръце и премества тежестта си от единия крак върху другия, така че мотоциклетът се поклаща ту наляво, ту надясно в такт с ханша му. Усмихнат, сияещ, ококорен, самонадеян. Знае си, че го бива, и дръзко фиксира Сали.

Кеп мислено си пожелава да свърши този театър, преди хлапето да се е пребило. Той, разбира се, знае, че това са изтъркани номера и ако щеш, те двамата със Сали, както си стоят и гледат, са в по-голяма опасност, защото мотоциклетът може да засече, да се преобърне и да излети от платформата към тях, но въпреки това не помръдва. Само леко се премества и застава пред нея, за да я защити в случай, че недопустимото стане. Най-накрая младокът се снишава, сяда, освобождава жилото за газта, скача и оставя мотоциклета да мърмори на място върху ролките.