Уилям Уортън - Гордост

— Или може би като Франк Локхарт, нали видя какво се случи с него. Аз бях там. Пък и съвсем не мисля, че мога да се меря с тях. Като монтьор далеч ги превъзхождам, но вече не съм достатъчно луд, за да бъда голям пилот. Специално те карат понякога така, сякаш единствената им цел е смъртта.

— Стюре, моля те, не говори такива неща. Плашиш ме.

— И аз се плаша, Сали. Нали това се опитвам да ти кажа, страх ме е.

Виж какво, Сали, знам, че избяга с мен, защото смяташе, че съм голям автомобилен ас, а сега изведнъж откриваш, че ме е страх. Така е, ако остане на мен, не бих събрал кураж и на детско автомобилче да се кача. Ако все още предпочиташ да се върнеш вкъщи, ще ти дам пари и можеш спокойно да забравиш, че въобще някога си ме познавала. Така ще бъде най-добре. Знаеш, че разводът не е проблем, и тъй като ти и без това смяташ, че щом бракът ни не е църковен, значи не е истински, можеш просто да се изповядаш и да започнеш живота си наново.

Продължително умълчаване. Сали опира лакти в гърдите на Стюре и леко се повдига.

— Кеп, наистина ли така мислиш? Наистина ли мислиш, че съм избягала с теб само защото си голям автомобилен състезател? Наистина ли така мислиш?

— Това, което мисля, Сали, е, че искам да се чувстваш моя жена и да останеш при мен, но освен това държа да знаеш какво мога и какво не мога. Не искам после да съжаляваш.

След това двамата се любят и това е най–истинската и някак си най-малко истинската от всичките им нощи. На следващия ден Стюре предлага на Сали следния план.

— Слушай, Сали, в момента в банката имам десет хиляди долара и малко отгоре. Знам, че ако продължа да се състезавам, състоянието ми само ще се влоши, а това автоматично води до катастрофа, от която или ще оживея като инвалид, или ще умра. Аз вече представлявам заплаха не само за себе си, но и за другите състезатели на пистата.

Отначало си мислех да купя един гараж и да започна ремонт и поддръжка на коли, но все още не съм готов да заседна на едно място, мисля, че това важи и за теб. Затова какво ще кажеш на едно такова предложение.

Кеп я поглежда. Пият си кафето. Тъфи е нахранен и сега спи под масата с верига, вързана за крака на Кеп.

— Чух за една кола, която се продава. Форд, модел „Т“, Милър 91 от 1930 година с висящи клапани. С източена линия и доста лека. Знам, че мога да я префасонирам в състезателна машинка. За чудо и приказ ще стане. И тогава, вместо да се натягам в тази безумна надпревара с чужди и наши супер пилоти, ще мога да препускам по черните писти на провинциалните панаири. Лесно ще побеждавам всички местни каубои с техните форсирани строшеняци. Ще купя и едно камионче, пак форд, в сравнително добро състояние, с ремарке, за да пренасяме колата и ще си живеем като царе. Какво ще кажеш за това, а, Сал?

— Това ли е всичко, за което си мечтаеш, Стюре? Аз, разбира се, искам само да бъдеш щастлив, но преди всичко жив и здрав.

— Значи се споразумяхме, а като имаме форда, ще можем да вземем и Тъфи с нас. Камиончето е достатъчно голямо, за да си живее вътре; аз ще му го приспособя. И без това моите съотборници не гледат с добро око на Тъфи и аз никак не обичам да го оставям сам, докато съм на пистата. Един ден ще му писне от тези бунгала и ще избяга, а случи ли се това, някой идиот шериф неминуемо ще го застреля.

— Както кажеш, Стюре. Наистина можем да обикаляме от панаир на панаир и няма да е толкова опасно, нали?

— Във всеки случай по-безопасно, отколкото по състезателните писти. Мисля, че няма да ни е зле. По тези провинциални панаири хората обичат да залагат, така че и повече пари можем да спечелим; ти ще събираш облозите, аз ще събирам овациите. Всеки с удоволствие ще си даде парите на такова хубаво момиче като теб. Ще станем известни.

Стюре купи колата и камиона с ремаркето. За двете плати пет хиляди долара, половината от целия си капитал. По онова време двайсет и пет долара на седмица се смяташе за добре платена работа, значи тези пет хиляди представляваха упорит четиригодишен труд.

Стюре си игра с колата цял един месец, монтираше, преправяше, подобряваше, все неща, с които смяташе да я направи непобедим „спринтьор“ — бърза и маневрена. Знаеше много добре, че с такава скърпена бракма не би имал никакъв шанс на големите писти, защото в състезанията няма ни що по-вехто от миналогодишна машина, но за надбягване по черните писти ставаше.

И излезе прав. Кеп Мудиг се превърна в страшилището на провинциалните панаири. Колата му стартираше като заек и понеже пистите бяха къси, никой не успяваше да го настигне.