Уилям Уортън - Гордост

— Сали, не знам как да ти се отблагодаря. По всичко личи, че няма да изляза от болницата, преди отборът да тръгне за Лангхорн. После ще трябва да ги настигна. Нямаш представа колко много съм ти признателен за всичко, което правиш за мен; малко са хората на този свят, дето ще се престрашат да останат насаме с Тъфи в една стая.

— Но той е толкова мил. Иска да го обичат. Прилича на голямо пухкаво коте.

— Сигурно си мисли; че и ти си част от нашето семейство. Радвам се, че се е държал добре с теб.

— Защо „семейство“?

— Ами защото лъвовете живеят на семейства. Откакто взех Тъфи, непрекъснато чета книги за лъвове. Те повечето са за лъвове, живеещи в зоологически градини, и болестите, от които страдат; мъчно се намира нещичко за живота на дивите лъвове. Ще ми се да върна Тъфи обратно в Африка и да го оставя да си живее на свобода с други лъвове.

Сали се усмихва.

— И аз бих искала да бъда част от семейството на Тъфи.

Стюре остава в болницата още една седмица и през това време те двамата със Сали надълго разговарят за миналото си. Сали храни Тъфи всеки ден, а после отива в болницата при Стюре, след като времето за посещения отдавна е минало. Стюре й разправя за детството си, за фермата, за велосипеда, за войната и получените рани. Разказва й как е загубил косата си и зъбите, как са пострадали дробовете му и кракът.

Сали пък му разказва за бедното си семейство, за сестра си, която умряла от скоротечна туберкулоза на тринадесет години, за баща си, който умрял от същата тази коварна болест, след като се заразил, докато се грижел за сестричката. Разказва му още как е напуснала училище в шести клас и с голям късмет си намерила работа в една телефонна централа. Как винаги е искала да стане артистка, но сега вече знае, че мечтата й никога няма да се сбъдне, а просто ще си работи в телефонната компания, докато срещне някой на танците в оня хамбар и той поиска да се ожени за нея.

— Мисля, че всеки, който те срещне, ще поиска да се ожени за теб, Сали — казва й Кеп и думите му неволно излизат от устата, още преди да ги е помислил; така му подсказва сърцето. Той някак си не може да повярва, че тази прекрасна жена, в много отношения още момиче, е неомъжена, все още невзета. Жените, които бе срещал до този момент в живота си, с изключение на майка му, до една са били така студени и ненаситни, все жени, които лесно можеш да прочетеш, но трудно да опознаеш.

За него Сали е като сестрата, която винаги е искал да има. Приятно му е, когато си говорят заедно, когато се смеят и дори когато самовглъбени се умълчават, после се поглеждат право в очите и бързо свеждат поглед.

— Стюре, ти би ли се оженил за мен? Държиш се така, сякаш се боиш от мен, сякаш се боиш да ми бъдеш приятел. Ще излезеш ли с мен на танци, преди да заминеш за Пенсилвания? Ще ми бъде приятно. Така ще можеш да ми се отплатиш, задето храних Тъфи.

Тя го гледа изпитателно, право в очите и този път не свежда поглед. Кеп също се опитва да погледне в нейните, но не издържа; толкова е смутен, че извива глава встрани. Вдига здравата си ръка и покрива лицето си. Отваря уста, гласът му трепери, ръката му закрива очите. Спомня си дните, когато беше почти сляп и как с всички сили се бореше за зрението си.

— Сали, аз съм прекалено стар за тебе. Аз съм прекалено стар дори за себе си. Не съм сигурен дали отново ще мога да се състезавам. Нещо в мене се счупи, някаква вяра, която преди ми даваше увереност, че всичко ще се уреди, че нищо никога не може сериозно да ме уязви. Започвам да се страхувам, Сали. А страх ли те е на пистата, с тебе е свършено.

Така стана и тази катастрофа. Беше ме страх, но през цялото време се опитвах да си внуша, че не ме е страх. Рискувах по най-глупав начин, и то в най-неподходящия момент, защото бях в конфликт със себе си.

Най-добре забрави, че някога си ме познавала. Аз съм самотник и скитник и, изглежда, такъв ще си остана. А от теб ще излезе прекрасна съпруга на някой истински мъж и прекрасна майка на хубави деца. От това имаш нужда ти, а не от бездомник като мен. Господи, та аз бих могъл да ти бъда баща. На колко години си всъщност?

— На двайсет, Стюре. Достатъчно съм голяма, за да не вярвам на това, което ми казваш. Говориш така само защото тук, в болницата, си се обезверил. Като те изпишат, сърцето ти пак ще се отпусне и пак ще започнеш да се състезаваш.

Кеп я гледа. Ще му се наистина да е така, но знае, че не е. И все пак му е приятно да го чуе от нейните уста.

Когато най-накрая Кеп излиза от болницата, Сали продължава редовно да се вижда с него. Двамата се разхождат сред пиниите заедно с Тъфи и си говорят за неща, които никога преди не са споделяли с друг. Кеп й разказва колко е обичал животните във фермата на своите родители, как си е приказвал с тях, с какво удоволствие е ходел на училище.