Уилям Уортън - Гордост

— Тогава иди при собственика на бунгалото и се обади в Дружеството. Вече можеш и сама да обясниш какво се е случило.

— Ще ме арестуват ли?

— Не, ти ще кажеш, че аз съм те изпратил, но съм сигурен, че Тъфи ще е там. Гладен и неспокоен. Освен това, сто на сто се чувства и самотен. Никога през живота си не е оставал сам за толкова дълго.

— Май че наистина той е най-добрият ти приятел, а?

— Да. Аз трудно се сприятелявам. Познавам много хора, които харесвам, мисля, че и те ме харесват, но приятели не ставаме или може би ставаме, без да разбера.

— Аз съм ти приятелка, Стюре.

Кеп я поглежда и дъхът му спира. От години никой не го е наричал Стюре. Сваля очи от нея. Да можеше да избяга от това легло; страх го е, а в същото време нещо в него стърже, стърже като гуми на остър завой, когато си джанта до джанта със съперника.

— Дано е така, Сали. А ако успееш да спасиш Тъфи, аз никога няма да забравя това.

При тези думи Сали се обръща и излиза от стаята. Кеп се отпуска на леглото и се опитва да събере мислите си. Последният половин час го е объркал повече, отколкото ужасът, когато излетя от пистата и колата му избухна в пламъци. Чувства, че нещо ново става в живота му, започна с Тъфи, а сега и това момиче.

Сали много лесно открива бунгалото с номер тринадесет. По всичко личи, че никой от регистрацията не я е забелязал. Бунгалото е едно от най-задните, съвсем до пустеещите, обрасли с пинии земи, които са така типични за тази част на Ню Джързи.

Застава пред вратата и внимателно се ослушва, но не чува нищо. Развива месото, както й е казал Стюре, после пъхва ключа и бавно го завърта. Отваря вратата и муцуната на лъва Тъфи цъфва пред очите й. Тя се уплашва, стресва, изненадва, и то до такава степен, че за малко да пусне вратата и да избяга, но се овладява, поставя месото на земята, до самия праг и го побутва с крак навътре. Тъфи мигновено се нахвърля на каймата, лапа и гълта, ръмжи и сумти от удоволствие. Докато яде, на два пъти вдига очи към нея. И двата пъти Сали е готова да тръшне вратата и да хукне, но Тъфи продължава най-вглъбено да се занимава с каймата.

Най-накрая с големия си грапав език излизва и последните парченца месо от хартията. Жълтите му кръгли очи поглеждат Сали. След това мушва муцуната си в процепа на леко открехнатата врата и така здраво напира, че известно време тя, макар и с мъка, удържа вратата, но натискът е силен, процепът се разтваря и като пропъхва глава, Тъфи вече спокойно използва цялата мощ на тялото си, при което дръжката се изплъзва от ръката на Сали.

Тъфи излиза навън, а Сали се вкаменява, запушва устата си с длан. Той започва да я обикаля в кръг и така силно отърква муцуната си в краката й, че едва не я събаря на земята. Държи се досущ като домашна котка, само дето тежи около шейсет килограма.

Сали бързо се окопитва и смело влиза обратно в стаята. Тъфи — подир нея. Тя затваря вратата след него. Той не се опитва да избяга, а просто си търси компания, точно както й бе казал Кеп: той е повече самотен, отколкото гладен.

В стаята вони. Сали вижда къде си е свършил работата, взима един вестник от масата до леглото, събира всичко, хвърля го в тоалетната и пуска водата. Открехва един от горните прозорци, за да се проветри.

Тъфи не се отделя от нея и продължава да я подбутва с муцуната си, щом се наведе или застане на едно място. Когато свършва да разтребва, тя присяда на ръба на леглото. Ето я в бунгалото на мъж, когото почти не познава, храни неговия лъв и почиства мръсотията. Не знае да плаче ли, или да се смее. Да можеха сега да я видят отнякъде нейните монахини от училището! Това е приключение, и то какво! По-голямо и от филм на Глория Суонсън.

Тъфи се приближава и полага огромната си глава в скута й. Това е нещо обикновено за куче, но някак си не отива на голям котарак. Тя му блъсва главата и той започва да кръстосва из стаята.

В кухненския бокс Сали вижда, че в хладилния шкаф е останало малко мляко. Ледът отдавна се е стопил, но млякото, слава богу, още не се е вкиснало. Тя придърпва съда с водата от разтопения лед в средата на стаята, в друг един съд излива млякото и го поставя до водата. Докато Тъфи пие, тя се примъква на пръсти до вратата, бързо я отваря и излиза навън. Заключва след себе си и незабелязано се прокрадва край регистрацията. Регистрацията е от ония, дето си затваря очите за съмнителни посетители, дори ги предпочита.

Сали се връща в болницата и разказва на Кеп всичко от игла до конец. Казва му още, че на следващия ден е в централата, но след работа, привечер, пак ще отиде да нахрани Тъфи. И пак ще дойде да посети Стюре.