Уилям Уортън - Гордост

И на пистата в Бевърли Хилс Кеп наистина побеждава. Това е първият му голям успех в последните пет състезания и затова решава, че Тъфи му носи късмет. Представя го на съотборниците си. Те не изглеждат очаровани от факта, че ще трябва да преживяват в компанията на един лъв, макар и малък, но с победителя в такова голямо състезание обикновено не се спори. Въпреки всичко на Кеп никак не му е лесно с този лъв. С жените не му върви много, но затова пък по всичко личи, че с лъвовете ще му потръгне.

През следващите няколко седмици Кеп е на път. С откритата си кола пътува за Мейуд, недалеч от Чикаго, където го чака състезание. Тъфи е до него на предната седалка. На всеки два часа, дори и по-малко, той спира, за да нахрани лъвчето, да среше козината му и да му даде възможност да си свърши работата. Тъфи вече е започнал да се държи като истински лъв, което ще рече, че прекарва почти цялото си време в сън, но когато не спи, седи изправен на предната седалка и гледа право напред или следи бягащия встрани пейзаж. По пътищата няма голямо движение, но случи ли се да мине кола, Тъфи вторачено изглежда пътниците в нея, както и те него.

Повечето от пътищата са павирани, но въпреки това Кеп спуква гума на три пъти, което е съвсем нормално за тогавашните условия.

Понякога, докато шофира, лъвчето поставя тежката си лапа върху ръката му, като че ли иска и то да помага. Към края на пътуването Тъфи вече е позагладил косъма.

Кеп не изпитва никакъв страх от Тъфи и това също е един от неговите проблеми — той никога не знае кога от какво да се бои. Тъфи също като че ли не изпитва страх от Кеп.

В Мейуд отново е първи. В известен смисъл, но това си го знае само той, Кеп се състезава заради Тъфи; с победата сякаш иска да изкупи вината си за това, че го е заключил в едно бунгало извън града.

Не е толкова глупав, че да се настани в хотела заедно със съотборниците си. Те направо ще откачат, като го видят да влиза във фоайето с лъв на верижка. Кеп обаче е убеден, че да има лъв вместо обикновено домашно животно, е работа точно и само за него. Това напълно отговаря на начина, по който сам гледа на живота си. Тъфи в най-голяма степен отразява любовта му към животните, нуждата му от риск и влечението му към опасностите.

Кеп все по-често се замисля за това какво ще стане с Тъфи, ако той пострада или загине в някоя катастрофа. Другарите му ще гледат веднага да се отърват от него, като го предадат на Дружеството за защита на животните или на някоя зоологическа градина. Винаги си е знаел, че нехайната лекота, с която побеждава, и липсата на всякакъв страх го отчуждават от останалите. Съотборниците му, пък и другите пилоти не разбират що за човек е, а и Кеп не може да им обясни.

Три месеца по-късно, в Атлантик Сити, той става жертва на предчувстваната катастрофа; за първи път пада в клопката на страха, примесен с излишно безразсъдство. Събужда се в болницата с няколко счупени ребра, счупена ключица и разцепена глава.

Кеп разбира, че това е краят на състезателната му кариера. Изгубил е смелостта си. Изгубил е онова нещо, с помощта на което така самоотвержено се вглъбяваше във всичките си досегашни занимания, били те земеделски, военни или състезателни. Вече е познал страха, познал е ужаса от смъртта и недъгавостта, така близки на всички останали хора. По някакъв странен начин въображението му се е откъснало на свобода.

Докато лежи в болницата замаян от морфина, в състояние на психически шок и със силни болки, Кеп непрекъснато разпитва и моли някой да отиде да се погрижи за Тъфи, който стои заключен в евтино бунгало на четири километра и половина от крайбрежната ивица по посока към вътрешността. Преди да го остави, реши, че единствено там лъвчето ще бъде на сигурно място. Тъфи е вече на шест месеца — на ръст е по-едър от голямо куче и всички се плашат от него.

Сестрите и лекарите в болницата са напълно убедени, че тези бълнувания за лъв, който някой трябвало да нахрани, са част от общото състояние на делириум, в който е изпаднал пациентът им. Кеп обаче е отчаян, не знае какво да прави.

Но една млада жена е гледала състезанието. Работи като телефонистка и е била на пистата само защото колежките й са я завели почти насила. Казва се Сали.

Сали е кротко простодушно момиче. Обича да си фантазира. Подстригва се късо и боядисва косата си светлоруса. Носи червило и очите й са силно гримирани. Нейните идоли са Джийн Харлоу 21 21 Актьорски псевдоним на Харлийн Карпентиер (1911–1937), първият секссимвол на Холивуд. Б.пр. и Каръл Ломбад 22 22 Американска филмова звезда от 30-те години. Б.пр. . Купува си филмови списания, вестничета с текстове на естрадни песни, женския журнал „Сърдечни изповеди“ и доста дръзко за онези времена, пуши цигари. Тя е наивна хлапачка и непоправима романтичка.