Уилям Уортън - Гордост

Докато си беше у дома, Кеп помагаше при доенето на кравите и оранта. Разглоби любимия си трактор до последния болт и го измайстори наново. Баща му стоеше зад него, наблюдаваше го внимателно и учудено въртеше глава: що за син бе този техният?

Стегна трактора, направи го като нов. Доусъвършенства предишните си подобрения: престърга цилиндрите и им сложи по-големи бутала, оправи впръскването на сместа в карбуратора и монтира електрическо запалване, акумулатор и генератор. Остави трактора в отлично състояние, но го остави завинаги. Емоциите и изпитанията на автомобилния спорт сега изцяло занимаваха ума му.

Четири години по-късно, вече обръгнал на състезания, Кеп се намираше в Калифорния. Работеше с нов отбор, много по-известен, с който обикаляше големите писти из цялата страна.

Точно тогава Америка се намираше във вихъра на голямо празненство, истерично празненство, безкраен пир в чест на приключилата война и очакваното благоденствие. И този пир беше много, много далеч от убийствената безизходица на битката със земята и фермата, която майка му и баща му бяха принудени да водят. Стюре така и не успя да съвмести тези два свята в собственото си съзнание. Опиянен от скоростта на новите машини и от собствените си изключителни умения, той направо се пристрасти към състезанията и овациите, с които го посрещаха навсякъде, докато продължаваше да печели победа след победа.

След едно напрегнато състезание, в което за малко да изпусне първото място, Стюре Мудиг отседна в хотел „Коронадо“, който се издигаше на самата плажна ивица край Сан Диего. Беше вечер, той бе хапнал в хотелската си стая и сега седеше отегчен. Затова реши да се поразходи край морето.

Взе една от свободните коли на отбора, за да отиде до пиацата, където се навъртаха моряците.

Тогава Сан Диего се славеше като пристанищен град. Стюре бе закопнял за хора от собствената си черга, обикновени люде, дето си изкарват залъка с две голи ръце. Като знаменит състезател, той все по-често и по-често попадаше в компанията на богати безделници и отегчени от живота милионери, които търсеха евтини удоволствия и си ги набавяха с такива именно мимолетни запознанства. Сред тях имаше и жени, които се навъртаха около него колкото да се позабавляват, но Стюре не желаеше нито да се забавлява, нито да служи за забавление. Към жените той все още се отнасяше подозрително.

Влиза в един бар. Заведението е шумно, задимено, пълно с хора, накратко казано, точно онова, което търси Стюре — място, където да седне и да съзерцава, да се чувства част от живота.

Така прекарва час, може би и повече, когато в бара се появява един нисък набит моряк. Под мишницата си носи чувал от конопено платно, който стоварва върху бара.

— Ей, има ли тук желаещи да си купят лъв? Шкиперът не ми дава да го кача на кораба, а след малко трябва да отплавам за Лима.

Кеп, който винаги се е интересувал от животни, се приближава към бара. Ако се съди по завалената гръмогласна реч на моряка, който се мъчи да привлече вниманието върху себе си, той очевидно е обиколил доста заведения, преди да се отбие тук. Кеп отива до малкото лъвче. То лежи безпомощно и бере душа — мършаво, мърляво, козината на хилавото му телце стърчи на сплъстени кичурчета.

Кеп протяга ръка и придърпва вонящия чувал към себе си.

— Може ли да поразгледам това приятелче, а, моряк? Май че съвсем е взело-дало.

Морякът се обръща към Кеп и го измерва с поглед. Благодарение на лъвчето си беше изкарал доста безплатни чашки по крайбрежните кръчми. Вече почти е решил да го удави, щом приключи с тазвечерното пиене. Писнало му е да чисти лъвски лайна и смърдящи мръсотии, да го храни с биберон и да проси от готвача на кораба късчета месо, които после с мъка да тъпче в гърлото му. Беше си купил две лъвчета от Момбаса, но другото бе умряло още на втория ден от плаването. Моряците от кораба обаче много се оплакваха от това, оцелялото, и затова той бе решил да се отърве от него.

— Какво, приятел, искаш ли да купиш този дребосък? Евтино ще ти го дам.

Той изкрещява думите, за да привлече вниманието на останалите клиенти. И успява. Винаги е успявал, където и да влезе. То и затова още не е уморил бедното зверче, за да обира овациите, като слезе на брега с истински лъв на ръце.

— Не, не, какво ще го правя? Аз самият съм непрекъснато в движение.

Кеп изважда лъвчето от чувала и го поставя върху бара. Почиства муцунката му от засъхналото мляко и залепналите парченца месо и маха гурелите от очите му. На лъвчето като че ли му не остава още много, не се знае дали и нощта ще изкара.