Уилям Уортън - Гордост

Кеп го взима на ръце и го притиска към гърдите си. Лъвчето обвива огромните си меки предни лапи около врата му. Хората от бара са се скупчили наоколо. Лъвчето за малко да бутне кепето на Кеп и да оголи плешивата му глава. Кеп бързо се пресяга и отново го нагласява на темето си. Още се притеснява от плешивостта си.

Изненадан е от теглото на това лъвче; цялото е кожа — увиснала кожа — и кости. Отмята глава назад, за да го погледне в очите и вижда, че са полузатворени, почти безжизнени, със синкава отсянка.

— Колко му искаш?

— А ти колко даваш?

Кеп отново се вглежда в очите на лъвчето. Вижда се, че бедното безмълвно животинче бере душа.

— За какво ми е притрябвало мъртво лъвче? Много е малко, за да просна кожата му в моята бърлога и да прелъстя върху нея Теда Бара или някоя друга бляскава звезда.

Кеп също играе за пред тълпата. Опитва се да прикрие гнева си, като гледа на какъв хал е горкото животно.

— Значи според теб не съм го гледал хубаво, така ли, а, приятел?

Слязат ли на сушата, повечето от тези моряци на търговски кораби все на бой налитат. Като стане мелето, може и да не участват, ама дай им на тях сеир да гледат, но някои са истински побойници и само търсят да се сбият, особено преди отплаване. Ще им се да получат няколко кървящи рани и още толкова синини, дори и някой счупен зъб, за да се фукат пред другите моряци на кораба, пък и да има какво да лекуват по време на дългото плаване; и още да ги показват като доказателство за невероятните приключения, които ще си измислят за пред другите. Ако не можеш да се похвалиш с любовен подвиг, следващото най-добро нещо, с което върви да се изфукаш, е белег от голям тупаник.

Кеп знае това, но хич не му е до побоища. Цялата му енергия отива в колите и не му остава много за самотни моряци. Пък и не е агресивен, нито враждебен, не е човек, който непременно ще държи на своето.

— Не знам, ама то изглежда съвсем зле. Сигурно не е лесно да отглеждаш лъвче на кораб, доколкото ми е известно, лъвовете не са точно морски животни.

Морякът се изпъчва пред Кеп и го фиксира право в очите, като в същото време заплашително пристъпва от крак на крак. По униформата му има повръщано и целият смърди на умряла котка. Кеп го гледа невъзмутимо. Надява се, че няма да се стигне до бой, пък и защо да се бие с пиян моряк заради едно умиращо лъвче.

Морякът залита назад и си разлива питието.

— Добре де. Ти си готин. Кажи сега, какво ще ми дадеш за него?

— Какво ще кажеш за една двайсетачка?

— Ще кажа, че това е пладнешки обир, ето какво ще кажа.

Морякът се пресяга и грабва лъвчето от ръцете на Кеп. Хваща го за врата и го държи високо над главата си с една ръка.

— Туй копеле тука ми предлага двайсет долара за моето лъвче. Да има някой друг желаещ?

Никой не се обажда. Барманът се приближава до моряка. Кеп се е втренчил в лъвчето; по муцунката му има тъмни следи, като че ли някой го е бил или драл с нокти. Той протяга ръка към лъвчето.

— Добре, нека бъдат двайсет и пет, но нито цент повече.

Морякът го дърпа към себе си. Кеп бърка в джоба си и изважда портфейла. Всичките му пари от състезанията са скътани в хотелската му стая, но в себе си има около четиридесет долара. Изважда две банкноти по десет и една по пет, разтваря ги като ветрило в ръката си, поглежда пияния моряк право в очите, след това поклаща парите пред муцунката на лъвчето, но това лъвче е толкова болно, толкова отпаднало, че по-скоро прилича на новородено теле, отколкото на лъв. Морякът отново оставя чувала на бара и гледа Кеп на кръв.

— По дяволите, та всяка зоологическа градина ще даде най-малко стотачка за това същество. Те са ценни животни. Дал съм петдесет долара за две такива, а и на кормчията трябваше да бутна десетачка, за да ги пусне на кораба. Още не бяхме вдигнали котва от онова мръсно африканско пристанище, и едното пукна. Това тук струва повече от някакви си въшливи двайсет и пет долара, да, ако щеш вярвай.

Той си поръчва още едно питие. Кеп разстила банкнотите на бара и му ги оставя. Вече съжалява за покупката. Знае, че не е пиян, но като си помисли човек, какво ще прави с това бебе на ръце? Ясно, че то ще умре след ден-два, но дори и така да е, как ще успее да го вкара незабелязано в хотелската си стая? И какво ще го прави през деня? Не може да пътува из страната с лъв в колата си.

Моментно колебание и морякът светкавично прибира парите от тезгяха.

— Добре, приятел, не ти е честен пазарлъкът, но така или иначе, на̀, влачи. И да му даваш по две бутилки мляко всеки ден плюс малко месо. Ето ти шишето и няколко гумени биберона.