Уилям Уортън - Гордост

Бърка в моряшката чанта, която е оставил в краката си.

— И нощем да спи на топло, не забравяй, че идва от горещите страни. Мога да ти кажа, че е мил като котенце, но все пак внимавай с тия негови лапи; понякога се забравя, а ноктите му са страшно остри.

Навива единия си ръкав и показва дълги издрани бразди по цялата дължина до лакътя. Моряците на бара се изсмиват, дето тоя мухльо с кожената шапка се хвана толкова лесно на въдицата. За какво му е дотрябвало на него това лъвче? По нищо не се различава от улична котка, само дето е по-едричко.

Морякът смъква ръкава на ризата си.

— Ето, приятел, пий едно от мене.

Кеп приема и гаврътва чашата си на един дъх. Притиснал е лъвчето към гърдите си; по равномерното му дишане разбира, че е заспало. Празното му коремче се издува и прибира. Кеп се учудва, че тялото му е толкова дълго, защото то е още съвсем малко. Като си поема дъх, виждат се ребрата на гръдния му кош, а кожата на хлътналото му тумбаче виси на меки кадифени гънки. Решава моментално да се маха, да купи мляко, малко месо, една четка за коса и бързо да прибере лъвчето в хотела.

Тръгва си изпроводен от аплодисменти и дюдюкания. Купува каквото трябва от едно магазинче на крайбрежната улица, за което знае, че работи до полунощ. Обикновено от там си купува солети и лимонада, за да има нещо за хапване, когато не може да спи. Възрастният собственик на магазинчето не може да повярва, че Кеп държи в ръцете си истински жив лъв. Уж му е интересно, но повече го е страх. За първи път в живота си Кеп се натъква на масовата страхова невроза от големи котки, която се шири между хората.

Кеп се вмъква незабелязано в хотела, като минава през задния вход. Бързо налива малко мляко в шишето с биберона, което морякът му даде гратис. Лъвчето е унесено или може би вече умира, затова Кеп едва успява да го накара да суче; ала след първите няколко глътки то на бърза ръка изпразва бутилката и не само първата, а и втората. След това Кеп изважда пакетчето от половинка мляно месо, развива го и го оставя на земята. Навежда се и слага лъвчето на килима, но то тутакси тупва на една страна. Толкова е изнемощяло, че не може да стои на краката си.

Тогава Кеп взима хапки от месото и започва да ги пъха в устата му. Поставя ги върху езика, но навътре, след млечните зъби, за да влизат сами в гърлото му, щом лъвчето рече да преглътне. Така, преди да заспи, успява да му набута в устата цяла шепа кайма.

Вече е два след полунощ и Кеп е уморен; сложил е лъвчето в леглото си и с четката, която купи от магазинчето на кея, разресва лъвската козина, като разплита възлите и сплъстените косъмчета. Най-накрая лъвчето добива доста представителен вид. Представителен за гроба, мисли си Кеп. Загасва лампата и си ляга.

На сутринта го събужда грапав език, който облизва едната му страна. Лъвчето. Изправило се е на задните си лапи в леглото до Кеп. Очите му, макар и още помътнени от синкав оттенък, са широко отворени, разсънени и разбиращи. Стои на лапите си, доста несигурно наистина, но все пак се крепи.

Кеп протяга ръка и го дръпва за ушите.

— Хей, приятел, нали щеше да умираш? Какво си се изправил в леглото и сигурно се каниш да ме ядеш, а?

Кеп се изтърколва от леглото и веднага намира шишето с мляко. Лъвчето така лакомо засмуква биберона, че още малко и ще го разкъса, а с едната си лапа бута ръката на Кеп настрана. Вижда се, че здравата е изгладняло.

— Я го виж ти, ама ти си било много жилаво животинче. Ако оживееш, ще ти викам Тъфи 20 20 Як, жилав, здрав (англ.). Б.пр. .

Кеп се замисля за това, че много скоро може да се окаже собственик на живо, горе-долу здраво лъвче, което тепърва има да расте. Нещо, което не му беше влизало в сметките до този момент. Изважда останалата от снощи кайма и я слага на пода. Тъфи я подушва, вдига очи към Кеп и заобикаля леглото.

Кеп вижда, че е свършил работата си в единия ъгъл на стаята.

— О, господи, само това ми липсваше!

Почиства изплескания от Тъфи под, след това се къпе, облича, а лъвчето ходи по петите му навсякъде из стаята. Мисли си, че трябва да купи още храна, освен това нашийник и верижка за зверчето. На следващия ден го чака състезание на дъсчената писта в Бевърли Хилс. Трябва да се яви при отбора си и да помогне при експедирането на колите и екипировката.

Кеп пак излиза от задния вход, мушва Тъфи в колата, която е взел за през нощта, и влиза през официалния вход, за да си плати сметката. По пътя купува кило и половина месо и две бутилки мляко. Сега ще трябва повече да побеждава, защото го чака още едно гърло.