Уилям Уортън - Гордост

Ужасена от злополуката с Кеп, на която е станала свидетелка, дълго време след това не може да я забрави и продължава да се чуди какво е станало с него. Обажда се в болницата от телефонната централа, където работи, и научава, че той е сериозно пострадал, но животът му е вече извън опасност. Разговаря със сестрата, която й съобщава, че с изключение на един-двама от съотборниците му, никой друг не е идвал да го види.

Тя решава да си облече най-новите дрехи и да отиде в болницата. Слага си шапка с широка периферия, дълъг гердан и рокля с коланче отпред. Нищо не могат да й направят, най-много да я изхвърлят. Има навика наивно да се прехласва по всякакви знаменитости, а Кеп Мудиг е знаменитост в бранша си.

Когато Сали влиза в стаята при Кеп, той е направо ужасен. Като се изключат детските му години, никога преди това не се е случвало жена да го свари в леглото. Той все още е необяснимо мнителен към всичко неясно и непредвидимо: изкуство, музика, болести и най-вече жени. А ето сега последните две са го хванали натясно, и то едновременно.

Главата на Стюре е цялата бинтована заради изгарянията, леките наранявания и осемте шева на темето, там, където би трябвало да има коса. Сали не знае, че той е плешив. Смята, че той е невероятно красив за възрастта си. Кеп е на трийсет и две, тя — на двайсет.

На него само едно му е в главата — как да навие някой да отиде да нахрани Тъфи. След като търпеливо изслушва трогателната й загриженост по отношение на здравето му, а после и прекалените хвалебствия, с които обсипва състезателната му кариера и които ужасно го смущават, защото чувства, че въобще не ги заслужава, най-малкото пък сега, когато дълбоко в душата си знае, че с него е свършено като пилот, той най-накрая се решава да изплюе камъчето.

— Мис, бихте ли ми направили една голяма услуга? Ужасно ми е неудобно да ви моля, но нямам към кого да се обърна, а е нещо важно. Откакто съм тук, то не ми дава мира.

Тя се взира в него, толкова блед изглежда в това легло: главата, гърдите и едната му ръка са целите бинтовани, а другата му ръка виси в превръзка през шията.

— С удоволствие ще помогна, стига да мога, мистър Мудиг.

Кеп я поглежда. Още преди да отвори уста, вече знае, че думите му ще прозвучат идиотски и че не може да очаква от една млада и красива жена да направи за него такова нещо.

— Не знам как да започна. Виждате ли, аз си имам едно лъвче, което се намира в бунгало извън града. Не е много далеч оттук, не повече от четири-пет километра, пък и точно оттам минава рейс. Къмпингът се нарича „Крайбрежен“. Лъвчето е там, в едно бунгало, и сигурно вече умира от глад. Цели три дни не е яло.

Кеп млъква, защото вижда, че Сали е прикрила устата си с длан, а очите й ще изхвръкнат. Погледът й се е размътил от сълзи.

— Съжалявам, мис. Просто реших да опитам, но разбира се, ще трябва да измисля нещо друго. Може би някой от съотборниците ще се сети да намине и тогава ще помоля него.

— Защо, мистър Мудиг, аз ще отида. Вярно ли имате истински лъв тук, в Атлантик Сити? Той колко време може да издържи гладен, без да умре? Може би вече е умрял?

— О, надявам се, че не е. Поотрасналите лъвове изкарват дълго време без храна, а той вече е на шест месеца, но със сигурност е изгладнял. Иначе е много кротък. Въобще не е научен да ловува или нещо подобно. Честно казано, засега той е най-близкият ми приятел в целия свят, като изключим родителите ми.

Сали го гледа втренчено. Никога не си е представяла автомобилния състезател като човек с родители, а само като човек със страшно много приятели и почитатели. Винаги си е мислила, че състезателят е нещо като филмова звезда, въобще изкуствен човек, малко или много недействителен, сътворен от илюстрованите списания; човек, който живее различен живот, съвсем не като другите хора.

— С какво се храни? Кажете ми точно какво трябва да направя.

И тя за първи път поглежда Кеп право в очите. И го вижда, вижда свенливото селянче, което току-що се е научило да обича и първата му любов е едно лъвче.

Кеп също я вижда. През късо подстриганата, изрусена с перхидрол коса и тежкия грим на очите. Вижда хлапачката, която си играе на дама.

— Дрехите ми са там, в гардероба. В сакото ми има портфейл. Отиди и извади парите — казва й той, като неволно минава на ти.

Тя отива до гардероба. Има чувството, че прониква в нещо много негово, много интимно; никога преди това не е бъркала в мъжки джобове. Няма брат, а когато бе на четиринадесет години, и баща й умря. Изважда портфейла, целия в петна от пот, който съвсем точно е взел формата на задния джоб на един от панталоните, с които Кеп рядко се разделя.