Уилям Уортън - Гордост

Тези типични провинциални състезания започваха с четири квалификационни обиколки, за да отпаднат най-големите строшеняци. После следваше спринт за определяне на четирите най-бързи коли и тогава тези четири коли се надпреварваха в голямото състезание. Голямото състезание по правило се състоеше от двайсет и пет или петдесет обиколки на осемстотинметрова писта.

Кеп печелеше с лекота. Сали събираше облозите и дори при равни шансове с някой друг от участниците, пак сумата често надвишаваше наградите на Кеп от времето на състезателната кариера.

Най-опасната част за Стюре в тези панаирни препускания беше, когато в края на състезанието изпреварваше най-бавните коли с цяла обиколка. И тогава някои от тези нахакани каубои нарочно му се изпречваха на пътя, за да не може да мине. Не се страхуваше толкова за себе си, колкото за форда: половината му пари бяха отишли за него.

След всяко състезание лягаше под колата и започваше да я човърка и доизкусурява. Този живот допадна и на двамата. Купиха си палатка и обикновено я опъваха близо до панаира, но не съвсем близо заради Тъфи.

Три години откакто Кеп и Сали водеха този скитнически живот, местеха се от място на място според сезоните. Тъфи беше на път да израсте едър лъв. Вече можеше да реве доста страховито, а гривата му се бе сгъстила и потъмняла. Все още беше доста игрив и вечер обичаше да се боричка с Кеп. Когато двамата се бореха, пред палатката им често се събираха местни хора да ги гледат. И ако искаше, от тази борба с Тъфи Кеп можеше да изкарва толкова пари, колкото и от автомобилните надбягания.

Сметките за месото на Тъфи представляваха огромно перо в бюджета им. Тези пари се свидеха на Сали и тя непрестанно мърмореше на Кеп да продаде Тъфи или да го подари на някоя зоологическа градина; в това нейно роптание имаше по малко и ревност, и страх.

Кеп знаеше, че рано или късно ще трябва да се раздели с Тъфи, и то преди да се е случило някое нещастие; но сърце не му даваше да го захвърли сам-самичък в някаква клетка, защото за него той беше нещо, което му вдъхваше увереност и му носете радост. За мъж като Кеп беше хубаво да си има такъв един истински гривест лъв, особено след като Сали продължаваше да не иска деца. Твърдеше, че било невъзможно при това непрестанно местене, но тя беше млада; можеха да почакат, докато се установят завинаги на едно място.

Кеп купуваше месо за Тъфи от местните касапи, а понякога и от самите кланици. Трябваха му по пет кила на ден. Тъфи изглозгваше кокалите до последното късче месо и челюстите му бяха толкова яки, че без усилие можеше да схруска бедрена кост от кон или крава, за да стигне до костния мозък, но любимата му храна бяха най-евтините меса: бъбреци, дробове и черва.

Кеп обичаше да наблюдава Тъфи, докато се храни. Лъвските нокти буквално се вкопчваха в кокала, докато ръфаше месото от него. Сега Кеп добре разбираше защо хората се страхуват от лъвовете. Междувременно Сали започна все повече и повече да се дразни от Тъфи. Оплакваше се, че понякога се вторачва в нея с такива очи, сякаш само с поглед иска да я изгони и от този поглед тръпки я побиват.

Кеп най-обичаше да склони глава върху гърдите на Тъфи и да се сгуши между предните му лапи. Понякога, като рече да стане, Тъфи разхлабваше прегръдката си и го тупваше през лицето с лапа, без да вади ноктите си. Ноктите му бяха дълги повече от инч 23 23 Един инч е равен на 2.54 см. Б.ред. и много остри. Един ветеринарен лекар в Калмазу, щата Мичиган, при когото бяха отишли, защото Тъфи бе настинал, каза, че трябва да му отрежат ноктите, но Кеп не разреши.

А що се отнася до миризмата на Тъфи, може да се каже, че Кеп дори я харесваше, особено след като го изтимари. Това бе миризмата на първата пот, която избива по човека, още преди допира с въздуха да я вкисели, не нервна пот, а честна, трудова пот. Е, разбира се, Тъфи не се изпотяваше от работа; лъвовете са едни от най-мързеливите същества на този свят. Ако има кой да ги храни, ще прекарват цялото си време в спане и въргаляне.

В Ню Джързи на една малка панаирна писта, недалеч от парка „Асбъри“, Сали и Кеп вървят, понесени от тълпата, наобиколила отседналия наблизо цирк. Често пъти автомобилните състезания, в които участва Кеп, продължават четири, дори пет дни и тогава винаги се намира някой пътуващ цирк да се възползва от насъбралия се народ. Веднага опъват шатрите си и монтират уредите: малки виенски колела, въртележки, влакчета, разни други атракции и изпълнения.