Том Брадби - Господарят на дъжда

— Господин Брейн, струва ми се, че тук има някакво неразбиране. Току-що ми казахте, че пратката ви — значително количество ваша продукция — ще отплава от Шанхай в събота в полунощ. Вие сте директор на фабриката. Би трябвало да знаете точния час на отплаването и съм сигурен, че лично ще присъствате при вземането на доставката. Затова бихте ли ми казали в колко часа ще тръгне тя оттук? През деня или през нощта?

— Вечерта.

— След мръкване ли?

— Да. Тоест не знам. Вечерта, така ми казаха.

— Има ли нещо нередно с този кораб?

— Не — убедително отвърна директорът, после допусна грешката да повтори отрицанието си: — Не, абсолютно нищо.

— Товарът е само от шевни машини, така ли?

— Да, разбира се.

— Затова ще бъдат натоварени под прикритието на нощта.

— Не! — възкликна уплашено Брейн, който вече си даваше сметка за грешката си. — Не… искам да кажа просто ще бъдат натоварени вечерта.

— Съвпадение ли е, че натоварването става само няколко часа преди отплаването?

— Не, тоест, да, не е…

— Тогава ли товарите обикновено доставките си?

— Да. Зависи.

— На мен ми се струва по-удобно да се товарят през деня, когато човек вижда какво прави.

От стълбата се чуха стъпки, после леко изсвирване. Чарлс Люис влезе в кабинката — носеше бял ленен костюм, бели обувки и бяла широкопола шапка.

— Здравейте, младежи… Дики? — Той хвърли шапката си на един стол и приглади косата си назад. — Маклауд.

Фийлд се смути:

— Това е детектив Капризи.

— Радвам се да се запознаем, Капризи.

Люис му подаде ръка и американецът я стисна, но на лицето му се изписа тревога. Люис се ръкува и с Маклауд. Отношението между двамата явно беше хладно.

— Извинявайте за закъснението, но бях на заседание и би трябвало да съм ви благодарен, че ми дадохте повод да се махна по-рано. — Погледна цеха под тях. — Никога не съм идвал тук досега — отбеляза и подаде ръка на Гордън Брейн, сякаш едва сега го забелязваше. — Вие сигурно сте директорът. Чарлс Люис.

— Да, сър, разбира се.

— Какво сте замислили, момчета? Съжалявам за ужасната случка снощи. Комисарят ми телефонира тази сутрин. Радвам се, че оня китаец е оцелял.

— Шофьорът нямаше такъв късмет.

Люис продължи спокойно:

— Е, съжалявам. — Седна и погледна Фийлд: — Мисля, че си прав, стари друже. Каквото и да става, този Лу трябва да получи урок. — Усмихна се. — Между другото, научих, че ще имаш възможност да опиташ легендарната кухня на госпожа Грейнджър. Обади ми се да ме попита дали не искам да се присъединя към тайфата в сряда.

Фийлд се усмихна самодоволно на изненаданите погледи на Капризи и Маклауд.

— Пенелъпи и Джефри също ще дойдат — добави Люис и се обърна към Капризи и Маклауд. — С какво мога да ви помогна? Разбрахте ли се вече с Брандън?

— Брейн — поправи го американецът.

— Да, Брейн.

— Знаехте ли, че снощи фабриката е била евакуирана?

— Не.

— Никой ли не ви е уведомил?

Люис взе шапката си и започна да я върти в ръцете си.

— „Фрейзърс“ е доста голяма фирма, както знаете.

— Знам.

— Не ме информират за такива дребни подробности. Моята роля е стратегическа. Положението е подобно във всички компании от този мащаб. Както споменах, дори не бях стъпвал тук, камо ли да познавам добрия господин Брандън…

— Брейн.

— Точно така.

— Значи не знаете за пратката в събота през нощта?

— Пратка ли?

— В събота през нощта от Шанхай тръгва кораб, натоварен с шевни машини. Както господин Брейн ни информира, товаренето ще се извърши посред нощ.

— Така ли?

— Нямате ли информация за нещо нередно около този кораб?

Люис започваше да проявява раздразнение:

— Нередно ли?

— Товарът само от шевни машини ли е?

— Нямам представа. — Той попита Брейн: — Само шевни машини ли са?

— Предимно, сър. Има и други електроуреди, но иначе са главно шевни машини.

Люис се обърна към Капризи:

— Ето.

Американецът явно с усилие запазваше самообладание:

— Може ли да видим стоката?

Брейн закима енергично, Фийлд вече знаеше, че няма да намерят нищо нередно.

Пратката се съхраняваше в склада зад фабриката. Машините бяха наредени до купчина празни сандъци, достигащи до самия таван.

— За щастие още не са опаковани — отбеляза Люис.

Капризи клекна до тях.

— Бихте ли извикали някого да разглоби една? — попита Маклауд.

— Да разглоби една?

— Да.

— Разбира се.

На лицето на Люис се изписа недоумение.

Брейн отиде в цеха и доведе един работник с кутия за инструменти. Той мълчаливо се зае да разглобява една машина. Фийлд се почуди дали този театър доставя удоволствие на Люис.