Том Брадби - Господарят на дъжда

Когато машината беше разглобена, Люис погледна часовника си:

— Нещо друго, момчета?

— Не — отвърна Капризи.

— Добре. Тогава, ако не възразявате, ще ви оставя в опитните ръце на… моя колега.

— Благодаря за вниманието — рече Маклауд.

— За мен беше удоволствие. Както знаете, винаги съм готов да съдействам. Ричард, може ли за момент?

Фийлд и Люис излязоха от фабриката. Загледаха се в ято чайки, виещи се около един комин от другата страна на улицата.

— Само да те предупредя, Ричард, като приятел. — Лицето на Люис бе сериозно, изглеждаше искрен. — Внимавай с Наташа Медведева. Тя е страхотна в леглото и умела манипулаторка.

Силен гняв обзе младия мъж, той си спомни прекрасните мигове, прекарани с нея.

— Недей да потъваш с пробития кораб, ще бъде много болезнено за теб.

— Чух достатъчно.

— Наташа е опитна измамница. — Изражението на Люис беше искрено, характерната му усмивка на женкар бе изчезнала. — Тук съм отдавна и искам да ти помогна. Видях как я гледаше онази вечер…

— Може би твърде отдавна си тук.

— Може би.

— Освен това не се нуждая от помощта ти.

— Както искаш, но зарежи тези романтични илюзии и поне за момент приеми, че Наташа може да не е жертва, за каквато се представя.

— Какво искаш да кажеш?

— Лу е влиятелен мъж. Чрез него тя получава власт. Повярвай ми. Още повече, когато съперничките й бяха отстранени. Тя е амбициозна жена.

Фийлд си представи как бе седяла до Лу в нощния клуб, изпъната като струна — като послушно куче.

— Може би двамата си подхождат.

— Откъде знаеш за…

— „Фрейзърс“ е важна компания в Шанхай. Работата ми е да знам такива неща.

— Значи…

— Играеш си с огъня и ще се опариш.

— Всички така ме съветват.

— Значи имаш приятели, които познават града и са загрижени за теб. — Люис поклати глава. — Знам, че това е част от работата ти като полицай. Не си попаднал на подходящото място за човек с твоя произход, но аз не мога да те взема на кораба, ако не се вслушаш в здравия разум.

— Не искам да се качвам на вашия кораб.

Люис сложи шапката си.

— Изборът е твой, Ричард. При сегашното положение обаче не вярвам дълго да се задържиш на повърхността.

— Какво намекваш?

— Вуйчо ти е добър човек, Ричард, но повече от това не мога да му помогна. — Той понижи глас. — За човек с неговото положение Лу е твърде умерен, но мисля, че търпението му няма да издържи дълго.

Тримата се качиха в средната кола, но останаха пред фабриката. Маклауд седеше до шофьора, Капризи и Фийлд — отзад. Американецът предложи да отидат на пристанището и да проверят дали капитанът на кораба се е върнал, но Маклауд мълчеше. Беше горещо и Фийлд смъкна стъклото на прозореца си. Знаеше какво си мислят колегите му.

— Всички ли са замесени? — попита Капризи. — Люис знае ли какво става тук?

— Нищо чудно — отбеляза Маклауд. — Може би Люис и Лу са партньори в някаква много изгодна нелегална сделка. Китаецът дава на Люис момичета, за да се забавлява. Нещата загрубяват, но Лу ще почисти.

Фийлд загледа група ученички, китайки и със смесен произход, които минаваха по улицата. Извади цигарите си и каза:

— Люис е може би най-богатият човек в Шанхай. Не му трябват пари.

— Алчност — настоя Маклауд. — Богатите обикновено са алчни. Ако обаче Люис има нещо общо с убийствата, трябва да внимаваме.

Фийлд видя собственото си недоумение, отразено в лицето на Капризи.

— Той е главният директор на „Фрейзърс“ в Шанхай, за бога — добави шотландецът.

— Преди няколко дни Люис ме заведе в един клуб… в един бордей — призна Фийлд.

— Кой? — поинтересува се Маклауд.

— „Деланси“. — Той се покашля. — Аз се измъкнах, но когато тръгвах, минах покрай стаята му.

— Сигурно е чукал някоя.

— Едно момиче. Китайка. Беше закопчана с белезници за леглото. Пищеше.

Тримата се умълчаха.

— Имаме нужда от повече доказателства — рече Маклауд и отвори вратата. — Ще се върна в управлението с другата кола.

Затръшна вратата и се отдалечи.

Капризи потупа шофьора по рамото:

— Към пристанището.

Когато тръгнаха, Фийлд попита:

— Защо е толкова уклончив?

— Нещата са сложни.

— Мислех, че сме се разбрали.

— Люис не е от поддръжниците му и едно обвинение за убийство… — Американецът леко подсвирна. — Моментът не е много подходящ, нали? Освен ако доказателствата не са железни, а случаят не е такъв. Не съм убеден, че Градският съвет ще одобри, ако един от кандидатите за комисар иска да тикне в затвора най-влиятелния шанхайски бизнесмен.