Том Брадби - Господарят на дъжда

— Чуй се само.

— Виждал съм такива случаи и преди, Фийлд, и винаги свършват зле.

— Просто имам нужда от помощ.

— Трябва да се пазя, тя също. И ти внимавай. Послушай хората около теб и не упорствай.

В стаята му имаше бележка от Капризи:

Къде се губиш, по дяволите? Французите разрешиха разпит на Лу. Уреден е за утре. Ела в кабинета ми в девет часа.

Фийлд скъса бележката и хвърли парчетата в кошчето до кревата. Легна си, но не успя да заспи. Постоянно си представяше Наташа, гърчеща се в отчаяни опити да избяга от безмилостното острие.

Фийлд успя да поспи два часа, но отиде в управлението доста преди девет. Погледна кутията, в която бе видял доклада за отпечатъците, после разрови купчината периодични издания за цензуриране. Стана и слезе в архива. Все още влажните му подметки шляпаха по каменните стълби. Архивът беше отворен, но Дани не го посрещна с обичайната усмивка и весело дърдорене.

— Наред ли е всичко, Дани? — попита Фийлд, докато американецът с ирландски произход проверяваше за досиета на Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна.

— Да. Много е рано, затова съм кисел.

Дани се върна след няколко минути с една бежова папка.

— Само Игнатиева — каза тихо.

Провери необичайно подробно заявлението на Фийлд, преди да му връчи досието.

Фийлд излезе, облегна се на стената пред архива и отвори папката. На единствения лист бе написано: „Ирина Игнатиева е била забелязана на заседания на «Нов шанхайски живот». Родена е в Казан и е дошла в Шанхай през Владивосток. Живее във Френската концесия.“

Той въздъхна, затвори папката и се върна в архива.

— Имаме ли някакъв доклад от акция за наблюдение на Лу?

— Наблюдение ли?

— Да.

— Мисля, че не.

— Никога ли не са предприемани такива мерки срещу него?

Дани се покашля.

— Някакви сведения от времето, когато е поемал водачеството на Зелената банда? Тогава сигурно сме го наблюдавали. Би ли проверил, ако обичаш?

Дани се скри зад една етажерка; Фийлд изчака малко и го последва. Дани се стресна. Ирландецът явно отлично знаеше къде са документите. Той неохотно му подаде папката.

Фийлд се върна на регистрацията, взе бланка и я попълни. Написа името си отдолу. Дани се стараеше да избягва погледа му.

Този път Фийлд отвори папката на стълбите. Застана под един прозорец, за да използва светлината. Вътре имаше два листа, закачени един за друг с връвчица. Документът бе писан от детектив Прокопиев на 12 декември 1923:

Ежедневието му преминава като по часовник. Ръководи бизнеса от къщата на „Вагнер“. От улицата не се виждат телохранители, но в коридора винаги има четирима плюс онези в сградата за прислугата. Общо петнайсет-двайсет телохранители, които дежурят на смени.

Всеки ден излиза точно в един часа. Малко преди един колата спира пред къщата. Шофьорът стои вътре. Вратата на къщата се отваря и четирима телохранители слизат бързо по стълбите. Въоръжени са с автомати „Томсън“. Обкръжават колата и наблюдават улицата. Началникът на охраната Иван Григориев винаги стои най-близо до вратата. Когато се увери, че е безопасно, той влиза и след една минута ескортира Лу до колата. Лу върви бавно. Потеглят към Нантао.

Отиват в чайна „Върбата“ на улица „Яофън“, в чиято кухня Лу е работил при първото си идване в Шанхай. Там има лична стая. Двама телохранители претърсват посетителите на входа. Други двама застават в края на коридора, пред вратата на стаята. Григориев стои вътре, но след четирийсет минути отново излиза, за да огледа улицата. Точно в два часа Лу излиза от чайната. Колата спира на не повече от три метра от входа.

Връщат се в къщата между два и пет и два и десет. Лу влиза и остава там. Три-четири пъти седмично излиза вечер. Отива в „Маджестик“ или друг нощен клуб. Понякога в някой частен клуб или резиденция. Обикновено се прибира към три-четири часа през нощта.

Фийлд сгъна доклада и го прибра в джоба си.

— О, ето го паркетният лъв — обяви Капризи, когато младежът влезе в Криминалния отдел. — Забелязали са те да излизаш от Клуба по езда със съпругата на градския секретар.

— Тя ми е леля.

— Да, бе.

Маклауд се усмихна подигравателно и подръпна верижката си. Фийлд чу шумолене зад гърба си и се обърна. Чен стоеше зад него с ръце в джобовете на шлифера си и изражение, което би могло да означава всичко, от добронамереност до открита враждебност.

— Отпечатъците изчезнаха — съобщи им Фийлд.

Капризи се намръщи.