Том Брадби - Господарят на дъжда

Той се зае с архива от трийсети април. Всички формуляри бяха попълнени от Нгок; случаите бяха само пет и нямаше нищо сериозно.

— Ще искате ли чай, господине? — попита го с усмивка младият полицай.

— Да, ако обичате. С лимон и без захар.

Полицаят се отдалечи.

— Полицай — извика го Фийлд и той се обърна. — За всяко ли произшествие в района се попълва регистрационна карта?

— Да, господине.

— Дори ако предположим, че е имало сериозно престъпление, да речем убийство, за което сигналът е подаден първо на улица „Вагнер“? Тогава пак ще го имате картотекирано, ако е в района ви, нали?

— Да.

— При всякакви обстоятелства?

— Да.

Фийлд отново се зае с рапортите; изведнъж го изпълни увереност, че това търсене ще доведе до нещо. Ако хората от главното управление искаха да потулят някое престъпление, можеха да наредят на Живро да не изпраща свой екип на местопрестъплението. В такъв случай щеше да е невъзможно да изготвят рапорт.

Фийлд се върна до материалите за четвърти април, което бе първата дата в чекмеджето. Обикновено имаше по няколко произшествия на ден; първи май беше необичайно натоварен.

Полицаят му донесе чай. Фийлд отпи бавно и изяде една бисквитка. Не виждаше какво друго може да направи.

Отново прегледа картоните от първи май, като внимаваше изключително много за подробности, които можеше да е пропуснал. След като прегледа пет или шест, забеляза, че един липсва.

Всеки доклад имаше сериен номер, написан с черно мастило в горния ляв ъгъл. Тук картите прескачаха от F6714 на F6716.

Фийлд прегледа внимателно цялото чекмедже, в случай че рапортът е сложен по погрешка на друго място.

— Полицай. — Той пъхна ръце в джобовете си и се облегна назад. — В Селището всички произшествия се записват от дежурния в главния регистър още преди изготвянето на рапорт.

— Да, господине.

— И тук ли е така?

— Да.

— Може ли да видя главния регистър за първи май?

Полицаят кимна и излезе. Забави се десетина минути, вероятно за да пита Живро. Върна се, извини се за закъснението и обясни, че един от детективите бил взел книгата, за да попълни данните за някаква семейна свада.

Фийлд взе регистъра и го разгърна с разтуптяно сърце.

Случаят бе регистриран с четливия почерк на Нгок: „Произшествие номер F6715. Открит труп на жена с множество прободни рани, улица «Жофр». Наталия Симоновна.“

Нямаше други подробности, дори адрес. Улица „Жофр“ прекосяваше цялата Концесия, проверката по къщите щеше да отнеме много време и може би нямаше да доведе до резултат. Фийлд предположи, че някъде трябва да има доклад за случая.

Той отново се обърна:

— Тук ли държите докладите за тежките случаи и досиетата на опасните престъпници?

— Не, господине, на улица „Вагнер“.

— В главното управление ли се пазят?

— Да.

— И тук не остава нищо?

— Не.

— В такъв случай, ако поискате да видите някое досие, на „Вагнер“ ли ходите?

— Докарват ни досието сутринта със специална кола и го прибират вечерта. Ако бързаме, отиваме лично.

На Фийлд му хрумна нещо. Вдигна главния регистър на произшествията.

— Спомняте ли си този случай, „Симоновна“? Помните ли адреса или квартала…

Полицаят погледна книгата и поклати глава, но усмивката му изчезна.

Фийлд взе регистъра и пак го разлисти. Прегледа всички случаи след „Симоновна“, но нищо не му направи впечатление, затова се зае с по-старите.

Стигна до трийсет и първи март, датата, от която започваше ведомостта.

Под произшествие номер F222 пишеше: „Открит труп на жена, многобройни прободни рани. Улица «Жофр». Ирина Игнатиева.“ Фийлд внимателно затвори книгата и я остави върху бюрото.

— Благодаря ви.

Бързо излезе и тръгна към изхода, но промени решението си и влезе в кабинета на Живро.

— Намерихте ли нещо? — попита французинът.

Изправи се и излезе пред масивното тиково бюро, което бе покрито с документи, затиснати с тежести от крокодилска кожа.

— В известен смисъл да — отвърна Фийлд и интуицията му подсказа да спре дотук, но той не устоя на изкушението и добави: — Помните ли случая „Симоновна“?

Изражението на лейтенанта остана непроменено; той бавно поклати глава.

— Наталия Симоновна, рускиня. Била е наръгана с нож преди месец.

— Не си спомням.

— Случаят е поет от Криминалния отдел на улица „Вагнер“.

— Възможно е.

— Доколкото имам представа, тук е тихо.

— В какъв смисъл „тихо“?

— Имате ли много убийства?

Французинът го погледна неразбиращо: