Том Брадби - Господарят на дъжда

— Но какво?

— Лена я спомена веднъж.

Сергей отиде при леглото и се наведе, за да си вземе цигара.

— В каква връзка? — попита Фийлд.

— В какво…

— За какво говорехте?

Сергей го изгледа объркано.

— Защо Лена спомена името й?

— Била е от момичетата на Лу.

— Ирина ли?

— Да.

— Ирина Игнатиева?

— Да.

Младият англичанин се замисли, после попита:

— Какво каза Лена за нея?

— Каза, че чула за нея, че живеела във Френската концесия… Искаше да види какви други момичета има Лу и се интересуваше дали я познавам.

— Познаваше ли я?

— Не.

— Къде живееше Ирина?

— Не знам. Дотогава не я бях чувал.

— Какво друго каза Лена за нея?

— Това беше. Искаше информация, но аз не можах да й дам.

— Къде живееше Ирина?

— Не знам.

— Живяла е на тази улица. На кой номер?

Руснакът се разтресе силно и на Фийлд му се стори, че ще припадне.

— Лу имаше ли други рускини?

— Сигурно.

— Кои?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

— Да.

— Нея я познаваш.

— Покрай Лена.

— И от „Маджестик“.

— Да.

— Лена споменавала ли е други?

Сергей всмукна силно от цигарата и промълви:

— Не.

— Значи знаеш за Ирина, Лена и Наташа. Никога не си чувал за Наталия Симоновна, така ли?

Руснакът отново поклати глава и Фийлд реши, че този път казва истината.

— Лена и Ирина бяха убити. Наташа обаче е още жива.

Сергей се усмихна цинично:

— Сигурно е по-добра в леглото.

Фийлд вдигна юмрук, но по лицето на Сергей се изписа недоумение и той се овладя.

— Какво знаеш за Наташа?

— Нищо.

— Все нещо трябва да знаеш.

— Мисли се за много велика — изсумтя руснакът.

— Лена и Ирина са мъртви. Да предположим, че Наталия Симоновна също е била от момичетата на Лу. Кои са другите, освен Наташа?

Сергей бързо възвърна самообладанието си:

— Откъде да знам?

— Помисли.

— Знам само онова, което ми е казвала Лена, а с нея не разговаряхме много.

— И с Наташа ли не си разговарял много?

Сергей кръстоса крака и огледа стъпалата си, димът от цигарата му бавно се издигаше към тавана.

— Виждал ли си Лу в „Маджестик“?

Руснакът вдигна очи:

— Разбира се.

— Освен с Наташа с коя друга си го виждал?

— Виждал съм Наташа с вас.

Фийлд го изгледа заплашително:

— С коя си виждал Лу?

Руснакът вдигна рамене.

— С никоя или с твърде много? Наташа обикновено седи до него. Защо?

Сергей го изгледа и след малко подигравателно отвърна:

— Сам си ги видял.

Последва дълго мълчание.

Фийлд изпита непреодолимо желание да се махне от стаята. Пъхна ръце в джобовете си.

— Пак ще се върна, Сергей.

Фийлд се върна в общежитието на улица „Картър“.

Общото помещение беше празно. Той отиде при телефона, набра централата на участъка и поиска да го свържат с Марецки. Изчака десетина позвънявания и тъкмо смяташе да затвори, когато руснакът се обади.

— Фийлд на телефона.

Марецки беше задъхан.

— Трябва да ми помогнеш.

Руснакът пак не отговори.

— На първи май е била убита друга рускиня и още една на трийсет и първи март. И двете са живели на улица „Жофр“.

— Зает съм.

— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна. Мисля, че и двете са били собственост на Лу.

— Наистина нямам време.

— Марецки, не ме занасяй. В пълно затъмнение съм… Според Капризи имаш връзки в жандармерията. Трябват ми само адресите на двете жени, за да потърсим зависимостта в убийствата.

— Капризи знае процедурата за искане на информация от жандармерията.

Последва дълго мълчание.

— Ирина Игнатиева е била убита в края на март. Наталия Симоновна — на първи май. Лена Орлова — преди три дни. Както сам твърдеше, има зависимост.

— Благодаря за сведението, детектив.

— Ще има нова жертва.

— Да, ще има.

— С нищо ли не можеш да помогнеш? Сам каза, че ще има още много жертви.

Марецки въздъхна:

— Защо си толкова загрижен за това, Фийлд? Заради симпатия към рускините като цяло или заради определена жена.

— Марецки…

— Днес срещнах Капризи.

Фийлд мълчеше.

— Надявам се, че не е имала глупостта да те насърчи по някакъв начин.

— Не знам за какво…

— Не ме мисли за глупак.

— Искам да спра тези убийства.

— Преди тя да пострада.

— Моля те, Марецки.

— Наистина се надявам, че Наташа не те е насърчила, Фийлд, защото ако го е направила, и двамата сте глупаци. Ако не го е направила, значи си обсебен от маниакална идея и трябва да се върнеш в реалността, преди да пострадаш или да навредиш на другиго.