Том Брадби - Господарят на дъжда

Джефри прокара пръсти през прошарената си коса. На Фийлд му се стори, че от предишната им среща се е състарил.

— Някои от вас вече познават Ричард, племенника ми, който е отскоро в града… реших, че ще му е интересно да седне при нас, и понеже това не е официално заседание на Съвета, се надявам, че няма възражения.

Неколцина от мъжете около масата поклатиха глави. Джефри седна и се обърна към един сикх с червено-златиста униформа:

— Джин.

Фийлд застана до прозореца.

— Така — продължи Джефри, докато палеше цигара, — току-що говорих пред женската секция на шанхайския доброволчески корпус. Затова моля да ме извините, ако съм леко неадекватен.

— От джина ще се оправиш, стари приятелю — отбеляза Люис.

Всички носеха тъмни костюми, Фийлд веднага забеляза, че вуйчо му и Люис са водещите в групата.

— Нека не проточваме срещата — предложи Джефри. — Патрик ще ни запознае с положението.

Грейнджър извади ръцете от джобовете си, излезе на светло и заговори:

— Както Ричард и някои от останалите вече знаят, снощи Михаил Бородин е пристигнал в града. Според сведенията ни ще се опита да създаде безредици като миналото лято, но в много по-голям мащаб. Има мрежа от активисти, главно китайски студенти, които действат на територията на целия град. Има сведения също така, че Бородин и съмишлениците му от руското консулство са получили значителни средства от Москва. Някои пропагандни организации, като „Нов шанхайски живот“, са били финансирани допълнително, но подозираме, че парите ще се използват най-вече за дейности като плакати и позиви и купуване на активисти.

— Купуване на активисти ли? — не разбра Люис.

Грейнджър се обърна към него:

— Миналото лято те финансираха стачните комитети. Този път подозираме, че имат достатъчно пари, за да плащат на самите стачници.

— Благодаря, Патрик — каза Джефри. — Аз смятам, че за противопоставяне на тези дейности ще се нуждаем от допълнителни средства.

Един брадат мъж до Люис изръмжа:

— Може да не ти харесва, Саймън, но ако комунистите получават средства, ние също трябва да дадем. Специалният отдел и Патрик си вършат добре работата, но не бива да допускаме да изостанат в надпреварата.

— Да застреляме още няколко.

Джефри се изкашля:

— Миналата година аз пръв предложих решителни мерки, но снимките на трупове на първа страница на „Ню Йорк Таймс“ ще имат отрицателен ефект.

Той огледа събеседниците си, сякаш ги предизвикваше да оспорят думите му.

— Защо просто не затворим редакциите на парцали като „Нов шанхайски живот“? — попита Люис. — И без това никой не ги чете.

— Те не спират да хвалят новия болшевишки режим, но не можем да им попречим, ако не искаме да ни залеят тревожни телеграми от Вашингтон.

— Ако всичко това е заради Ню Йорк, защо просто не застреляме Стърлинг Блекман?

Един-двама се засмяха. Грейнджър обясни с усмивка:

— Внимателно следим „Нов шанхайски живот“, особено когато Бородин е в града, но вестникарите са предпазливи и никога не прекаляват с пропагандата. Подозираме ги обаче в нелегално печатане на позиви и щом разобличим някоя печатница, ще я затворим.

Последва дълго мълчание.

— Какво мисли Лу? — попита Люис и се обърна към Грейнджър, чието лице оставаше в сянка. — Хайде, Грейнджър, ти си офицерът ни за свръзка.

Грейнджър не обърна внимание на шегата и обясни:

— Убедени сме, че той е противник на болшевизма, но… тъй като правим всичко възможно да прекратим престъпната му дейност, сведенията ни не са толкова добри, колкото би трябвало.

Люис бавно огледа събеседниците си:

— Може би трябва да се споразумеем с него, докато се справим с комунистите. — Облегна се назад и кръстоса крака. — После отново ще засилим натиска.

— И дума да не става — възрази Джефри. — Той е не по-малка заплаха за града от комунистите. Може би дори е по-голяма. — Той също се облегна назад. — Други въпроси? — Изправи се. — Исках просто да ви информирам, това е.

Келнерът отвори една двойна врата към стая с подобно обзавеждане и кресла, наредени пред празна камина. Дългият плот покрай стената бе отрупан с храна. Друг сикх извади бутилка шампанско от кофичка с лед и я отвори. Две невероятно красиви китайки започнаха да сервират сандвичи в сребърни подноси.

Фийлд се загледа към покривите зад хотел „Катей“. Чувстваше се неловко тук. Обърна се — Биърс се беше приближил до него с чаша шампанско в ръка.

— Сигурен съм, че сме се виждали вече.