Том Брадби - Господарят на дъжда

Огромната главна порта на банката бе заключена, затова той заобиколи откъм задния вход. Качи се по каменното стълбище на първия етаж и там видя обява, че Джефри Доналдсън, секретар на шанхайския градски съвет, ще изнася реч на тема „Новият Ерусалим“.

Две дебелани с черни костюмчета се суетяха около импровизирана маса, зад тях дискретно стоеше униформен чиновник от банковата охрана.

— Аз съм Ричард Фийлд, племен…

— Да, заповядайте.

Една от жените се усмихна, написа името му на листче и му го подаде. Вратата на залата беше отворена и той видя Джефри на подиума. Помещението приличаше на бална зала, с яркочервен килим и големи огледала с позлатени рамки по стените. Вуйчо му говореше разпалено:

— Ние с вас имаме уникалната възможност да станем свидетели как се гради бъдещето. Защото това е бъдещето, нека не си правим илюзии. Китай е един развиващ се пазар с невиждани досега възможности. Кои са пионерите в разработването на този пазар? Като секретар на Градския съвет може би не бива да проявявам пристрастия, но се надявам, че ще ми позволите малко национална гордост.

Той огледа слушателите си и продължи:

— Водещи в това отношение са британските компании. Трийсет и осем процента от всички чуждестранни търговски дружества в Китай са британски. Великобритания е дала три четвърти от инвестициите в този град, възлизащи на шестстотин милиона лири стерлинги. Нека обаче да се върна в ролята си на секретар на Градския съвет. Както добре знаете, ние тук не сме част от Британската империя. Знам също, че споделяте тревогите ми, че невинаги получаваме нужната подкрепа от Вашингтон и Лондон. Двете най-велики световни империи се крепят върху англосаксонските ценности — приличие, почтеност, единство, справедливост и джентълменство. Тук ние успешно изградихме общество, което се ръководи от тези принципи.

Джефри премести тежестта си върху протезата. Докосна устните си с ръка, после приглади косата на едното си слепоочие и продължи с променен тон:

— Всички ние виждаме бедността по улиците на Шанхай и аз не съм единственият, който се възхищава от неуморните усилия на шанхайския доброволен корпус за облекчаване страданията на народа. Това обаче е само капка в морето. — Наведе се напред и размаха пръст: — Всеки мъж в този град знае, че с упорит и честен труд може лесно да избави себе си и семейството си от мизерията. Затова сме тук. Затова нито един град на земята не върви към такова златно бъдеще като Шанхай. Затова с пълно право можем да кажем, че той е новият Ерусалим. Град, носещ безкрайни възможности и основаващ се на ценности, с които можем да се гордеем.

Последва кратка пауза, след това избухнаха оглушителни ръкопляскания и всички в залата — триста или четиристотин души — станаха на крака. Джефри скромно вдигна ръка:

— За съжаление… — Изчака шумът да стихне и продължи: — … За съжаление не мога да отделя време за въпроси, защото времето лети, а имам неотложна работа, затова моля да ме извините…

Излезе от залата толкова бързо, колкото му позволяваше протезата, и Фийлд изпита съжаление, като го гледаше. Той последва вуйчо си към асансьора. Когато затвори вратата, Джефри въздъхна с облекчение:

— Съжалявам, ако изказването ми е прозвучало шовинистки, но трябваше да подгрея аудиторията.

Фийлд погледна листчето, което му беше дала дамата на входа. Имаше снимка на Джефри и биографични подробности: Кеймбридж, военната му кариера, Викторианския кръст и всичко останало.

Джефри се подсмихна:

— Шанхайският доброволчески корпус. Боже мили! Сред тях няма жена под четирийсет… — Асансьорът още стоеше и той натисна копчето за шестия етаж. — Само не засягай темата пред Пенелъпи.

Асансьорът тръгна.

— Няма да се бавя — обеща вуйчото. — Сигурен съм, че момчетата няма да имат нищо против, ако седнеш при нас.

Махна конец от ръкава на сивия си костюм и Фийлд се смути заради стария си смокинг.

Асансьорът спря и те слязоха в трапезарията на банката. Не беше голяма, но се намираше на ъгъла на сградата и от високите прозорци се откриваше великолепна гледка към реката и ярките светлини на града.

Джефри се приближи към група мъже около голяма дъбова маса. Зад тях имаше масичка, покрита със сребърни прибори. По стените висяха огромни портрети с маслени бои. Чарлс Люис седеше на кожено кресло с цигара в едната ръка и чаша в другата. До него бе комисарят Биърс, а зад тях с ръце в джобовете стоеше Патрик Грейнджър.