Едит Несбит - Децата от гарата

А майката отвърна:

— Не, патенце. Не можем да палим огън през юни. Въглищата са много скъпи и ще са ни нужни през зимата. Ако ви е студено, идете да полудувате на тавана. Това ще ви стопли.

— Но, мамо, за огъня трябват съвсем малко въглища.

— Не можем да си го позволим, пиленцата ми. Сега бягайте на тавана, нали сте добри деца. Оставете ме да работя!

— Мама вече е все заета — прошепна Филис шепнешком на Питър.

Питър не отговори. Обмисляше една хубава игра на бандити. На тавана щеше да е свърталището им. Питър, разбира се, щеше да е главатарят, Боби — дясната му ръка, а на Филис бе отредена ролята на отвлечена девойка, за която незабавно трябваше да се плати огромен откуп в зърна от бакла.

Те слязоха за чая, зачервени и пълни с енергия — като всички планински разбойници. Но когато Филис понечи да сложи конфитюр на филията си с масло, майка й каза:

— Конфитюр или масло, мила, не конфитюр и масло. Не можем да си позволим това разточителство сега.

Филис безмълвно привърши филията си с масло, която бе последвана от филия с конфитюр. След чая те се качиха обратно на тавана и Питър каза на сестрите си:

— Имам идея.

— И каква е тя? — попитаха момичетата.

— Няма да ви кажа — беше неочакваният отговор на Питър.

— О, много добре! — каза Боби, а Фил добави:

— Не ни интересува.

— Момичетата — обясни Питър — не могат да пазят тайни.

— О, така ли? — каза Боби презрително. — Хич не ме интересуват глупавите ти идеи.

— Ако не бяхте толкова заядливи, щях да ви я кажа. Но сега няма да научите нищо!

И наистина мина известно време, преди Питър да продължи:

— Единствената причина, поради която не искам да споделя с вас идеята си, е, че тя може би е нередна и затова не искам да ви въвличам в тази работа.

— Не я изпълнявай, ако е нередна, Питър — каза Боби.

Филис обаче веднага предложи помощта си.

— Не! — отсече Питър, трогнат от нейната жертвоготовност. — Задачата е опасна и затова ще я изпълня аз. Всичко, за което ще ви помоля, е да не ме издавате на мама.

— Та ние не знаем нищо за издаване — възмути се Боби.

— Напротив, знаете! — пак се ядоса Питър. — Аз ви се доверих на живот и смърт. Знаете, че съм тръгнал на самотно приключение, което някои хора биха определили като нередно. Ако мама попита къде съм, кажете й, че съм отишъл да играя при мината.

— Каква мина?

— Кажете само „мината“.

— На нас можеш да се довериш, Пит.

— Добре де, въглищната мина. Ще копая въглища, но под страх от най-тежко наказание ви забранявам да казвате на мама.

— Нека дойдем и ние — примоли се Филис.

— Когато намеря въглища, ще ми помогнете да ги прекарам — съгласи се великодушния миньор.

Между чая и вечерята има известно разстояние дори и в най-лакомите семейства. По това време майка им обикновено пишеше, а госпожа Вини вече си беше тръгнала. Две вечери след този разговор Питър кимна тайнствено на момичетата.

— Идвате с мен — прошепна той. — Вземете римската колесница.

„Римската колесница“ беше една много стара детска количка, която от дълги години бе захвърлена на тавана. Децата я бяха почистили и смазали така, че тя се движеше съвсем леко и безшумно.

— Напред — изкомандва безстрашният водач и поведе малката си дружина към гарата. Когато наближиха, Питър свърна от пътя. Скоро стигнаха до три големи камъка, между които се чернееше сух къпинак. Питър се наведе и измъкна между бодливите клонки няколко черни буци.

— Ето първите въглища от мината Сейнт Питър. За редовните клиенти осигуряваме превоз. Бързо обслужване, ниски цени.

Колесницата беше натоварена с въглища, но се наложи веднага да свалят половината, защото бе станала толкова тежка, че трите деца не можеха да я изтеглят по хълма. Накрая с триста мъки я откараха у дома, като Питър теглеше, а двете момичета бутаха отзад. Направиха три курса, в резултат на което запасите от въглища в мазето нараснаха значително.

След това Питър отново излезе сам и се върна още по-черен и изморен, сякаш наистина бе копал в мина.

— Утре вечер ще прекараме още — каза той и отиде да се мие.

Седмица по-късно госпожа Вини отбеляза пред майка им, че е много хубаво, дето последната доставка въглища се харчи толкова бавно.

Децата се спогледаха радостно. Те вече бяха напълно уверени, че в миньорството няма нищо нередно.

Но дойде една страшна нощ, когато началникът на гарата обу старите си галоши, с които ходеше по каменистия морски бряг през лятото, и се промъкна много тихо до двора, където се издигаше маркираната с бяла линия содомо-гоморска кула от въглища. Той изпълзя до нея и зачака като котарак пред миша дупка. На върха на кулата някаква малка фигурка ровеше сред въглищата. Скоро малкият миньор предпазливо се спусна по черната стена и се наведе да събере нахвърляните буци. Тогава началникът на гарата изведнъж го сграбчи за яката. Питър бе заловен на местопрестъплението с една стара торба, пълна с въглища.