Едит Несбит: Децата от гарата

— А, ето, точно на мястото си е.

Мъжът отключи вратата, влезе вътре и постави фенера на масата.

Върху нея имаше свещ. Той драсна клечка кибрит и я запали. На мъждукащата светлинка децата видяха огромна гола кухня с каменен под. Нямаше пердета, нито килимче пред камината. Кухненската им маса бе поставена в средата на помещението. Столовете бяха наредени в единия ъгъл, а тенджерите, тиганите и керамичните съдове — в другия. Не гореше огън и през черната решетка се виждаше студена, мъртва пепел.

Коларят разтовари сандъците и ги внесе в къщата. Внезапен шум премина по горния етаж, сякаш някой търкулна метално топче по пода.

Момичетата изпищяха.

— А, това са плъховете — обясни кочияшът. — Аз тръгвам.

И той бързо излезе. Пламъчето на свещта се люшна и угасна.

— О, боже! — изплака Филис. — По-добре да не бяхме идвали!

— Колко весело! — обади се майката в тъмното. — Сигурно здравата сме уплашили бедните мишлета, като нахълтахме така в къщата.

Тя запали отново свещта и нейното мъждиво пламъче освети три уплашени личица.

— Е — каза тя, — толкова пъти сте искали да ви се случи нещо интересно, ето че сега се случи. Това си е истинско приключение, нали? Казах на госпожа Вини да ни приготви вечеря. Предполагам, че я е оставила в трапезарията.

Трапезарията бе облицована с ламперия от тъмно дърво и изглеждаше по-мрачна от варосаната кухня. През тавана минаваха тежки черни греди. Мебелите, струпани набързо, образуваха объркан лабиринт. Имаше маса, разбира се, имаше и столове, но от вечеря нямаше и помен.

— Да погледнем в другите стаи — предложи майката.

И на трепкащата светлинка те обиколиха цялата къща. Във всяка стая откриваха същата бъркотия от мебели, сандъци, кутии и всякакви странни неща по пода, но нямаше нищо за ядене. В килера намериха само ръждясала формичка за кекс и една счупена чиния, в която бяха бъркали гипс.

— Каква ужасна жена! — ядоса се майката. — Взе парите, а не е купила нищо за вечеря.

— Гладни ли ще си легнем? — Филис изглеждаше отчаяна.

— О, разбира се, че ще вечеряме — успокои я майката. — Само ще трябва да разопаковаме един от онези големи сандъци, които коларят отнесе в мазето. Фил, внимавай къде стъпваш, вече счупи една сапунерка. Питър, вземи свещта.

В мазето се влизаше от кухнята. Слизаше се по пет дървени стъпала. От ниския таван висеше скара за бекон. В ъгъла имаше дърва и въглища, а в средата бяха струпани сандъците. Майката се опита да отвори най-големия, докато Питър държеше свещта и пазеше пламъчето с длан. Капакът беше здраво закован. Майката взе една лопата за въглища и се зае с дъските.

— Дай на мен — каза Питър, убеден, че като мъж ще се справи по-добре. (Всеки си мисли така, когато гледа как някой друг се мъчи да разпали огън, да развърже възел или да разкове сандък с помощта на лопата.)

— Ех, да беше татко тук — въздъхна Филис, — той щеше да го отвори за две секунди. Защо ме риташ, Боби?

— Не те ритам — каза Роберта.

Точно тогава един от големите пирони, с които беше закован сандъкът, започна да излиза със скърцане. Успяха да разковат една от дъските. Пироните в двата й края зловещо светеха като железни зъби.

— Ура! — извика майката. — Открих свещите! Момичета, идете да ги запалите. Намерете няколко чинийки, капнете малко восък и залепете свещите върху тях.

— Колко свещи да запалим?

— Колкото искате — каза майката радостно. — Най-важното е да сме весели. Никой не може да се весели на тъмно, освен кукумявките и съселите.

Момичетата запалиха четиринадесет свещи. След като трапезарията бе осветена ярко, Роберта донесе дърва и запали огън в камината.

— Много е студено за месец май — обясни тя.

Светлината от огъня и свещите преобрази трапезарията. Сега видяха, че ламперията бе резбована тук-таме с малки венчета и дъгички. Всички се почувстваха много по-добре.

Момичетата бързо разтребиха стаята, което ще рече, че наредиха столовете до стената и струпаха всички дреболии в единия ъгъл, като ги прикриха отчасти с голямото кожено кресло, в което баща им сядаше след вечеря.

— Браво! — извика майка им, влизайки с пълен поднос. — Това вече е друго нещо!

Върху застланата с чиста покривка маса се появиха множество пълни чинии. Това беше най-необикновената вечеря в живота им — имаше бисквити — шоколадови и обикновени, сардини, стафиди, захаросани портокалови кори и мармалад.

— Милата леля Ема — каза майката, — добре че ни е приготвила нещо за хапване. Фил, не слагай лъжицата от мармалада в сардините.