Едит Несбит: Децата от гарата

Късно през нощта майката дойде и целуна едно по едно трите спящи деца. Но само Роберта се разбуди от целувката и разбра, че майка й е плакала. Тя остана тиха като мишле и не каза нищо.

Когато на следващата сутрин децата слязоха за закуска, майка им вече беше излязла.

— Отскочи до Лондон — обясни Рут и ги остави да закусват сами.

— Става нещо ужасно — намръщи се Питър, като почукваше по черупката на яйцето си. — Снощи Рут ми каза, че скоро ще разберем какво е.

— Ти си я питал? — Роберта изглеждаше възмутена.

— Да, попитах я! — отвърна Питър ядосано. — Ако вие можете да си легнете, без да ви е грижа дали мама е разтревожена, или не, аз не мога. Ясно ли е?

— Не мисля, че трябва да питаме прислугата за нещата, които мама не иска да ни каже — каза Роберта.

— Браво, малка моралистке — отвърна Питър.

— Мисля, че Боби е права — обади се Филис.

— Разбира се. Тя винаги е права. Поне в собствените си очи.

— О, стига! — извика Роберта, оставяйки лъжичката си на масата. — Нека да не се караме помежду си. Сигурна съм, че и без това се е случило нещо лошо. Нека да не го правим още по-лошо!

След училище децата се прибраха вкъщи за обяд в един часа, но майка им я нямаше. Нямаше я и за следобедния чай.

Беше почти седем, когато тя влезе, но изглеждаше толкова измъчена и уморена, че децата усетиха, че не трябва да й задават каквито и да било въпроси. Тя потъна в едно от креслата. Филис измъкна дългите фиби, с които бе закрепена шапката й, докато Роберта й сваляше ръкавиците. Питър донесе меките кадифени чехли.

След като изпи чаша чай, майката каза:

— Сега, мили мои, искам да ви съобщя нещо важно. Двамата мъже снощи донесоха много лоши новини. Татко ще отсъства за известно време. Аз съм много, много притеснена и ви моля да ми помагате и да не ме тревожите допълнително.

Роберта притисна лице към ръката й.

— Вие можете много да ми помогнете — продължи майка им, — като бъдете добри и весели и не се карате, докато ме няма — Роберта и Питър размениха виновни погледи, — защото отсега нататък ще се налага често да отсъствам.

— Няма да се караме. Наистина няма — обещаха трите уплашени деца.

— И ви моля да не ме разпитвате къде е татко, а също и да не подпитвате други хора.

Питър се сконфузи и взе много съсредоточено да разглежда шарките по килима.

— Обещавате ми, нали? — каза майка им.

— Аз попитах Рут — призна си Питър неочаквано. — Много съжалявам, но го направих.

— Тя какво ти каза?

— Че скоро ще науча.

— Не е необходимо да научавате каквото и да било — отговори майката. — Свързано е с работата на баща ви.

— Има ли нещо общо с правителството? — попита Роберта, защото знаеше, че баща й работи във важна държавна служба.

— Да — отвърна майка им. — Сега е време за лягане, милички. Не се тревожете. Накрая всичко ще се оправи.

— Тогава и ти не се тревожи, мамо — каза Филис, — а ние ще бъдем добри като ангелчета.

Майката въздъхна и ги целуна.

Децата се прибраха в стаята си и сгънаха дрехите си по-старателно от обикновено.

— Вие все се оплаквахте колко ни е скучно — каза Филис, докато изглаждаше с ръка гънките на престилчицата си. — Е, сега наистина нещо се случи.

— Никога не съм искала да се случи нещо, което да разстрои мама — отвърна Роберта. — А това сега е пълен ужас…

И продължи да е пълен ужас още няколко седмици.

Майка им отсъстваше по цял ден. Храната стана безвкусна и зле поднесена. Освободиха домашната помощница и леля Ема дойде при тях. Тя беше доста по-възрастна от майка им. Готвеше се да замине за Германия, където смяташе да работи като гувернантка. Тя беше много заета с подреждането на багажа си за заминаването. Дрехите й бяха много овехтели и тя постоянно ги преправяше. Шевната машина бръмчеше по цял ден и през по-голямата част от нощта.

Леля Ема се придържаше към правилото децата да си знаят мястото. Но и те не й оставаха длъжни. Според тях мястото на леля Ема беше там, където не бяха те. Така че рядко попадаха в полезрението й. Децата предпочитаха компанията на слугите, които бяха далеч по-забавни. Готвачът, ако беше в добро настроение, пееше смешни песнички, а слугинята можеше да кудкудяка като кокошка, да наподобява с език отпушването на бутилка и дори да мяучи като две биещи се котки. Слугите така и не казаха на децата какви са лошите новини, които двамата непознати донесоха на баща им. Но намекваха, че знаят всичко, а това държеше децата в напрежение.

Един ден, когато Питър ядоса здравата Рут, червенокосата прислужница го сграбчи и зашлеви няколко пъти.