Братя Грим - Децата на царя

Живял някога един цар. Родил му се син, който бил орисан да бъде погубен от елен, щом навърши петнадесет години.

Един ден, когато младият принц достигнал тази възраст, отишъл в гората на лов. По време на лова той се отделил от свитата си и останал сам. Изведнъж пред него застанал огромен елен. Принцът се опитал да го застреля, но не можал. А еленът бягал, докато не го примамил в най-гъстата част на гората. Внезапно еленът се превърнал в грамаден като великан човек, който казал:

— Ето че те хванах. Изхабих шест чифта стъклени ски и все не успявах да те заловя.

После отвлякъл принца, пренесъл го през едно голямо езеро и го завел във великолепен дворец. Когато седнали да вечерят, царят (защото човекът от гората бил владетелят на двореца) казал на принца:

— Имам три дъщери. Още тази вечер ще застанеш на стража в покоите на най-голямата и ще стоиш там до шест сутринта. Всеки път, когато камбаната бие, ще идвам при теб, за да те повикам. Ако не ми отговориш, на сутринта ще умреш. Но ако успееш да ми отговориш, ще се ожениш за дъщеря ми.

Принцът влязъл в покоите на царската дъщеря и видял един каменен истукан.

— Баща ми ще идва тук всеки час — казала царската дъщеря на истукана, — докато удари три. Ако царят извика принца, ти ще отговориш вместо него.

Истуканът кимнал с глава.

На другия ден царят казал на принца:

— Ти изпълни задачата, но за съжаление не мога да ти дам ръката на дъщеря си. Тази нощ ще застанеш на стража в покоите на по-малката ми дъщеря. Ще идвам при теб всеки час и ще те викам. Ако не ми отговориш, ще платиш с живота си.

Принцът отишъл в покоите на по-малката царска дъщеря. Там също стоял каменен истукан, още по-грамаден от първия.

— Ако баща ми извика принца — казала царската дъщеря на истукана, — ще отговориш ти.

Истуканът кимнал с глава, а принцът легнал пред вратата и заспал.

На сутринта царят казал:

— Макар че добре се справи с тази задача, не мога да ти дам ръката на по-малката си дъщеря. Тази нощ ще стоиш на стража в покоите на най-малката. Ще идвам при теб всеки час и ще те викам. Ако не ми отговориш, ще платиш с живота си.

Принцът отишъл в покоите на най-малката царска дъщеря. Там стоял истукан, много по-голям и по-висок от тези, които той видял в стаите на двете принцеси.

— Ако баща ми извика принца — казала най-малката царска дъщеря на истукана, — отговори ти.

Истуканът кимнал с глава, а принцът легнал пред вратата и заспал.

На другата сутрин царят му казал:

— Макар че и този път се справи чудесно, не мога да ти дам ръката на дъщеря си. В царството има голяма гора. Ако от шест сутринта до шест вечерта успееш да я изсечеш, тогава ще си помисля.

Царят дал на принца стъклена секира, стъклен клин и стъклена брадва и той се отправил към гората. Ала щом веднъж ударил със секирата, тя се счупила на две. Принцът взел клина, ударил по него с брадвата и той се разпаднал на парчета. „Ето че смъртта ми наближава“ — помислил си царският син. Бил толкова отчаян, че седнал и заплакал.

По пладне царят казал на своите дъщери:

— Мили мои деца, една от вас трябва да занесе на принца нещо за ядене.

— Не — казали двете по-големи сестри, — няма да отидем да му занесем храна. Нека да отиде тази, при която той беше на стража през последната нощ.

Тогава най-малката сестра взела кошница с различни лакомства и отишла в гората. Като видяла принца, го попитала как върви работата.

— Лошо, много лошо — отговорил той.

Царската дъщеря му казала, че първо трябва да хапне.

— Не ми е до ядене сега. По-скоро ми се иска да умра — казал с въздишка принцът.

Ала царската дъщеря ласкаво го помолила да вземе от храната. Той се съгласил и започнал да яде. След като се подкрепил, царската дъщеря казала:

— А сега ще те попощя малко, може и да те развеселя.

Започнала да го пощи и изведнъж той почувствал умора. След миг заспал дълбоко. А царската дъщеря завързала кърпичката си на възел, ударила три пъти с нея по земята и извикала.

— Арвегер, тук!

В този миг се появили множество подземни човечета и попитали царската дъщеря какво желае.

Тя казала:

— Трябва за три часа да изсечете гората и да натрупате дървата на куп.

Човечетата се хванали за работа и за по-малко от три часа всичко било готово. Тогава царската дъщеря взела кърпичката си, ударила с нея по земята и извикала:

— Арвегер, прибери се!

Човечетата изчезнали, а в това време принцът се събудил и видял, че гората е изсечена. Прибрал се в двореца в шест часа радостен и доволен. Царят го попитал: