Братя Грим - Цар Дроздобрад

Един цар имал дъщеря, която била пряко мяра хубава, но и толкова горда и високомерна, че не харесвала нито един жених. Отпращала ги един след друг и дори се подбивала с тях.

Веднъж царят наредил да се даде голяма гощавка и поканил отблизо и отдалеко всички мъже, които имат желание да се задомят. Застанали те в една редица по сан и титла: на първо място царете, после херцозите, князете, графовете и бароните, накрая обикновените благородници. Повели след това царкинята покрай редицата, но тя у всекиго намерила някакъв недостатък. Един й се сторил много дебел и тя рекла:

— Винена бъчва. Друг й се сторил много висок:

— Дълъг и тънък — същинско въже, а от такива не стават мъже.

Трети й се сторил нисък:

— Този къс е и дебел — патка е, но не орел.

Четвърти бил много бледен:

— Бледоликата смърт. Пети много румен:

— Герест петльо.

Шести не стоял добре изправен:

— Истинско дърво зелено и зад печка изсушено.

И така, намерила у всекиго някакъв недостатък, но особено смешен й се видял един цар в началото на редицата, понеже брадичката му била малко извита. И царкинята викнала:

— Ой, брадичката на тоз човка е комай на дрозд!

Оттогава му останал прякорът Дроздобрад.

Но старият цар, като видял, че дъщеря му само се подиграва с хората и отблъсква всички събрани женихи, ужасно се разгневил и се заклел, че ще я накара да вземе за мъж първия просяк, който се мерне пред портите на двореца.

След няколко дни под прозорците спрял един странствуващ певец и запял с надежда да получи макар и нищожна милостиня. Чул песента му царят и рекъл:

— Доведете го при мене!

Влязъл след малко певецът, облечен в изпоцапани, дрипави дрехи, попял на царя и на дъщеря му и после протегнал ръка за милостиня. А царят рекъл:

— Твоята песен много ми хареса и затова ще ти дам дъщеря си за жена.

Царкинята изтръпнала от страх, но царят рекъл:

— Заклех се да те дам на първия просяк, който се мерне край двореца, и няма да престъпя клетвата си.

Не помогнали никакви жалби и никакви увещания, довели свещеника и царкинята била принудена да се венчае веднага с певеца. После царят рекъл:

— Сега ти си просякиня и не подобава да останеш и занапред в двореца ми. Последвай мъжа си!

Уловил я просякът за ръка, извел я и тя тръгнала пешком с него. Стигнали до една голяма гора и тя попитала:

— Чия е тази хубава гора?

— Владение на царя Дроздобрад. Да бе го взела, твоя би била.

— Ах, моя земен дял е тъй нерад, не взех тогава царя Дроздобрад!

После минали през тучно зелено поле и тя пак попитала:

— Чие е тук зеленото поле?

— Владение на царя Дроздобрад. Да бе го взела, твое би било.

— Ах, моя земен дял е тъй нерад: не взех тогава царя Дроздобрад.

После минали през един голям град и тя пак попитала:

— А чий е този хубав шумен град?

— Владение на царя Дроздобрад. Да бе го взела, щеше твой да е.

— Ах, моя земен дял е тъй нерад не взех тогава царя Дроздобрад. Но певецът й рекъл:

— Никак не ми е по волята, че непрекъснато желаеш другиго за мъж. Толкова лош ли съм аз?

Накрая стигнали до една много мъничка къщурка и тя попитала:

— Чия ли е пък тази къща малка, тъй вехта, и прихлупена, и жалка?

Певецът отвърнал:

— Тази къща е моя и твоя, в нея ще живеем двама. Вратата била ниска и царкинята понавела глава, за Да влезе.

— Къде е прислугата? — попитала царкинята.

— Каква прислуга? — отвърнал просякът. Ти самата ще вършиш всичко, което искаш да бъде свършено. Наклади веднага огън и сложи вода да сготвиш нещо, че съм ужасно уморен.

Но царкинята не умеела нито огън да накладе, нито ядене да сготви, та просякът трябвало да й помогне да приготви криво-ляво нещо. А след като изяли оскъдната гозба, легнали да спят.

На другата заран той я избутал рано-рано от леглото и я накарал да се залови за домакинството.

Живели така няколко дни и изяли всичко, каквото имали за ядене. Тогава мъжът рекъл:

— Жено, така не може да продължава — само да ядем, а да не печелим нищо. Почни да плетеш кошници.

Отишъл той край реката, нарязал върбови клонки и ги донесъл у дома. Захванала тя да плете, но жилавите върбови клонки изранили нежните й ръце.

— Виждам, че не върви рекъл мъжът. Я по-добре седни да предеш, може то да ти иде по-отръки.

Седнала тя и се опитала да преде, но тънката нишка скоро порязала меките й пръсти и те почнали да кървят.

— Виждаш ли — рекъл мъжът, — не те бива за никаква работа, добре се наредих с тебе! Сега ще се помъча да завъртя търговия с грънци и други глинени съдове, ти ще ходиш на пазара и щ е продаваш стоката.