Едит Несбит - Децата от гарата

— Било каквото било — отвърна началникът на гарата. — Ами ти за къде си се забързал така?

— Отивам да купя кифлички за чая.

— Аз пък ви мислех за бедни.

— Така е — потвърди Питър, — но винаги ни остават дребни пари за чай, когато мама продаде разказ, стихотворение или нещо подобно.

— О — изненада се мъжът, — значи майка ви пише разкази, така ли?

— Най-хубавите, които можете да си представите.

— Трябва да сте много горди, че имате такава умна майка.

— Да — отвърна Питър, — но тя си играеше повече с нас, преди да стане толкова умна.

— Е — каза началникът, — трябва да вървя. А вие ме навестявайте на гарата, когато ви се прииска. Що се отнася до въглищата, давам ти честната си дума, че… добре де… ние никога повече няма да ги споменаваме, нали?

— Благодаря ви! — каза Питър. — Много се радвам, че всичко помежду ни се оправи.

И той продължи по мостчето към селото, за да купи кифличките. Почувства съвестта си спокойна за първи път, откакто в онази нощ началникът на гарата го бе заловил да краде.

На другия ден, след като помахаха на Зеления дракон, а старият господин отвърна на поздрава им, Питър поведе сестрите си право към гарата.

— Може ли да ходим там? — попита Боби.

— Тя има предвид след случката с въглищата — обясни Филис.

— Вчера срещнах началника на гарата — каза небрежно Питър, преструвайки се, че не е чул думите на Филис. — Той специално ни покани да се отбиваме всеки път, когато ни се прииска.

— След оня случай с въглищата? — не можеше да се начуди Филис.

Те стигнаха до гарата и прекараха два забавни часа с носача. Той беше чудесен човек и сякаш никога не му омръзваше да отговаря на въпроси, които започват със „защо“ — нещо, което много хора с по-високо обществено положение от неговото често смятат за досадно.

Той им обясни много неща, свързани с влаковете и железопътните линии, за които не бяха и подозирали преди. Научиха например, че нещата, които закачат вагоните един за друг, се наричат „купли“.

— А нали знаете онези спирачки във вагоните, над които е написано: „Пет лири глоба за неправилна употреба“. Ако ги дръпнете неправилно, влакът ще спре.

— А ако човек ги дръпне правилно? — каза Роберта.

— Ще си спре по същия начин, смятам — каза той, — но употребата не може да бъде правилна, ако животът ти не е в опасност. Преди време някой се пошегувал с една стара дама, казал й, че това е звънецът, с който се вика бюфетчика. И тя дръпнала аварийната спирачка. И когато влакът спрял и кондукторът дотичал, очаквайки да види някой пътник, агонизиращ в последните си мигове, тя му вика: „Ако обичате, господине, ще поръчам чаша черна бира и една кифличка“. Заради това влакът направил седем минути закъснение.

— А какво казал кондукторът на старата дама?

— Де да знам — отвърна носачът, — но се обзалагам, че не го е забравила скоро.

В такъв приятен разговор времето минаваше бързо.

Началникът на гарата излезе няколко пъти от тайното си свърталище зад гишето с прозорчето, през което се продават билети. Беше много приветлив и към тримата.

— Сякаш никога не сме крали въглища — прошепна Филис на сестра си.

Той даде на всяко дете по един портокал и обеща да ги разведе из гарата в някой от близките дни, когато няма толкова работа.

Питър забеляза, че локомотивите, които минават през гарата имат номера.

— Да — отвърна носачът, — знаех един млад господин, дето записваше номера на всеки влак, който види. В един зелен бележник със сребърни ъгли ги записваше. Баща му беше заможен търговец на едро с канцеларски стоки.

На Питър му се прииска и той да си записва номерата на влаковете, макар и да не беше син на търговец на едро. И тъй като се оказа, че няма зелен бележник със сребърни ъгли, подвързан с кожа, носачът му даде един жълт плик, на който момчето отбеляза: 379; 663, с чувството, че това е началото на нещо, което ще се превърне в най-интересната колекция на света.

Същата вечер, по време на чая, той попита майка си дали има зелен бележник с кожена подвързия и сребърни ъгли. Майка му нямаше, но когато разбра каква е работата, му даде едно малко черно тефтерче.

— Няколко страници са откъснати, но ще побере голям брой номера, а когато го изпишеш, ще ти дам друго. Толкова се радвам, че железниците са ви интересни. Само, моля ви, не вървете по линията.

— Даже ако сме срещу посоката, от която идва влакът? — попита Питър след мрачна пауза.

— Да, даже и тогава.

Тогава се намеси Филис.