Едит Несбит - Децата от гарата

И Боби се опита да се усмихне.

Когато си свикнал на десетчасов здрав сън, ставането по три-четири пъти на нощ те кара да се чувстваш така, сякаш не си спал през цялото време. Боби бе уморена, очите й бяха подпухнали и я смъдяха, но тя разтреби стаята и грижливо подреди всичко, преди да дойде лекарят.

Това стана около осем и половина.

— На подобряване ли вървят нещата, малка сестричке? — каза той на входната врата. — Намерихте ли бренди?

— Купих бренди — каза Боби, — в малка плоска бутилка.

— Не виждам грозде или телешки бульон — огледа се той.

— Утре ще има всичко — каза Боби с твърд глас.

— Добре, а сега повикай възрастната жена да стои край болната, а ти си хапни хубаво и бягай право в леглото да поспиш, докато стане време за обяд. Не можем да си позволим болна главна сестра.

Той наистина беше един много симпатичен лекар.

Когато тази сутрин влакът от 9:15 излезе от тунела, старият господин от първокласния вагон остави вестника си и се изправи, за да помаха на трите деца на оградата. Но тази сутрин децата не бяха три. Беше само едно. Питър не беше седнал на оградата както обикновено. Той стоеше в позата на цирков дресьор, който представя животните на манежа. Питър изразително сочеше нещо с ръка. И това, което показваше, беше голям бял чаршаф, прикрепен с гвоздеи на оградата. Върху чаршафа бяха изрисувани големи черни букви, високи повече от стъпка. Някои от тях се бяха разтекли благодарение на прекалените старания на Филис. Но думите се четяха ясно. Старият господин и няколко други пътници от влака разчетоха странния надпис:

ГЛЕДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО НА ГАРАТА

Доста от пътниците наистина се огледаха внимателно, когато влакът стигна до гарата, и бяха разочаровани, защото не видяха нищо особено.

Старият господин също огледа покрития с чакъл перон, чак до цветната леха от незабравки край бордюра до гарата. Едва когато влакът вече беше почнал да пухти, преди да тръгне отново, старият господин видя Филис. Тя беше останала без дъх от тичане.

— О — извика тя, — мислех, че ще ви изпусна. Връзките на обувките ми все се развързват и на два пъти спирах да ги вържа. Ето, вземете.

И тя пъхна едно омачкано писмо в ръката му, когато влакът вече тръгваше.

Старият господин се облегна удобно на седалката и разгърна листа. Ето какво прочете той:

Скъпи г-н… не знаем името Ви,

Мама е болна и докторът каза да й даваме нещата, изредени в края на писмото, но тя твърди, че не можем да си ги позволим и да сме купели овнешко за нас, а тя щяла да си пийне от бульона. Ние не познаваме никого освен Вас тука, защото татко е далече и не знаем адреса. Татко ще Ви върне парите. А ако е изгубил всичките си пари или е станало нещо подобно, Питър ще ви се изплати, когато порасне. Даваме Ви честната си дума. I. О. U. 3за всички неща, от които се нуждае мама.

От долуподписания Питър.

Бихте ли предали пакета на началника на гарата, защото не знаем с кой влак ще минете? Кажете му, че е за Питър, който съжалява за случая с въглищата, и той ще се сети.

После следваше списъкът с нещата, които беше препоръчал докторът.

Старият господин го прочете от край до край веднъж и вдигна вежди. Прочете го втори път и се усмихна леко. След като го прочете трети път, го сложи го в джоба си и разтвори вестника си.

Около шест часа същата вечер някой почука на задната врата. Трите деца се втурнаха да отворят. Отвън стоеше техният приятел носачът, който им беше разказал толкова много интересни неща за влаковете. Той сложи една голяма покрита кошница върху плочите в кухнята.

— От стария господин е — каза той. — Заръча да я донеса право тук.

— Много ви благодарим — отвърна Питър. — Ужасно съжалявам, че нямам две пени да ви дам, както прави татко, когато му донесат нещо, но…

— Зарежи, ако обичаш, сър — каза носачът възмутено. — Не съм си и помислял за някакви си две пени. Исках само да ви кажа, че съжалявам дето майка ви не била добре, и да попитам как се чувства тази вечер… донесъл съм й и малко шипка, много приятно мирише. Две пени, как пък не! — каза той и извади изпод шапката си букет от шипкови цветове „също като фокусник“, както по-късно отбеляза Филис.

— Много ви благодарим — каза Питър, — моля да ме извините за двете пенита.

— Няма нищо — отвърна носачът кисело и си тръгна.

Тогава децата разтвориха кошницата. Най-отгоре имаше слама, после — едър талаш, а под него бяха всички неща, за които бяха помолили, при това в големи количества. Имаше и много неща, за които не бяха молили — праскови, портвайн, две пилета, картонена кутия с красиви червени рози, едно високо тясно шише с лавандулова вода и три по-малки и по-дебели шишенца с одеколон. Имаше и писмо.