Едит Несбит - Децата от гарата

— Мамо, наистина ли никога не си вървяла по линиите на влака, когато си била малка?

И понеже майка им беше една честна и почтена майка, тя трябваше да признае, че понякога го е правила.

— Видя ли — каза Филис.

— Но, милички, вие не знаете колко ви обичам. Какво ще правя, ако нещо ви се случи?

— Повече ли ни обичаш, отколкото баба те е обичала, когато си била малка? — попита Филис.

Боби й направи знак да мълчи, но Филис никога не забелязваше знаците, колкото и ясни да бяха те.

Майката замълча за минута. После стана да долее вода в чайника.

— Майка ми ме обичаше много — каза тя.

И на Боби й се стори, че майка й дълбоко в себе си е малко момиченце, което иска да се скрие при своята майка.

На следващия ден майка им трябваше да остане в леглото, защото главата я болеше силно. Имаше температура, не искаше да хапне нищо и гърлото й беше много зачервено.

— На ваше място, мадам — каза госпожа Вини, — щях да повикам доктор. Много хора се оплакват, че са прихванали нещо заразно напоследък. Имам по-голяма сестра, та преди две години, по Коледа, тя уж само се простуди, ама работата не тръгна на добре и оттогава вече не я бива.

Майка им в началото отказваше, но вечерта се почувства толкова зле, че Питър бе изпратен в селото, до къщата с трите акации. На портата имаше табелка, на която пишеше: „Д-р У. У. Форест“.

Д-р У. У. Форест тръгна веднага. По пътя той се разговори с Питър. Изглеждаше симпатичен и интелигентен човек, интересуваше се от железници, зайци и други наистина важни неща.

След като прегледа майка им, каза, че е грип.

— Сега, госпожице Угрижено личице — обърна се той към Боби, когато отидоха във вестибюла, — предполагам, че ви се ще да бъдете главна медицинска сестра.

— Разбира се — каза тя.

— Добре, тогава ще изпратя някои лекарства. Поддържайте огъня, за да е топло. Сварете силен телешки бульон, който да й дадете, щом премине треската. Добре е сега да хапне грозде, нека пие газирана вода или мляко. И най-добре намерете и бутилка бренди. От най-хубавото. Евтиното бренди е по-опасно и от отрова.

Тя го помоли да й запише всичко на листче.

Когато Боби показа на майка си списъка на доктора, тя се разсмя.

— Дивотии — каза майка й, която лежеше в леглото с очи, блестящи като мъниста, — не мога да си позволя всичките тези глезотии. Кажи на госпожа Вини утре да ви свари два фунта овнешко за вечеря, а аз мога да си пийна от бульона. А сега бих искала малко вода, мила. Можеш ли да донесеш и легенче да си измия ръцете?

Роберта изпълни молбата. След като направи всичко, за да се почувства майка й по-добре, тя слезе при другите. Бузите й бяха много червени, устните — здраво стиснати, а очите й блестяха почти толкова, колкото на майка й. Тя им разказа какво беше заръчал докторът и какво бе отговорила майка им.

— А сега — завърши тя, — да се залавяме за работа! Шилингът за овнешкото е у мене.

— Можем да минем и без проклетото овнешко — каза Питър. — На хляб и масло също може да се изкара. Има хора, които са оцелявали и с по-малко в продължение на много време на пустинни острови.

— Прав си — каза сестра му.

И госпожа Вини бе изпратена до селото да купи толкова бренди, газирана вода и телешко, колкото можеше за един шилинг.

— Но даже и да не ядем нищичко — каза Филис, — пак няма да можем да купуваме всичките тези неща с нашите пари.

— Така е — съгласи се Боби намръщено, — трябва да намерим някакъв друг начин. Мислете!

И те наистина измислиха нещо. Боби се качи в стаята на майка си, за да види дали няма нужда от нещо, а другите две деца взеха ножиците, бял чаршаф, четка и гърнето с черна боя, която госпожа Вини използваше за боядисване на решетките на камината. С първия чаршаф не успяха, затова измъкнаха втори от шкафа със спалното бельо. Не се тревожеха, че развалят хубавите чаршафи, които струваха много пари. Знаеха само, че правят нещо добро — но какво точно правеха, ще разберете малко по-късно.

Леглото на Боби беше преместено в мамината стая и по няколко пъти на нощ тя ставаше да прибави дърва в огъня и да даде на майка си мляко или газирана вода. Майка й често бълнуваше. А веднъж се събуди внезапно и извика: „Мамо! Мамо!“, сякаш беше малко момиченце.

Рано сутринта Боби чу името си, скочи от леглото и изтича при болната.

— О… спала съм много дълбоко — каза майка й. — Бедното ми патенце, колко ли си уморена… Ужасно съжалявам, че ти създавам толкова грижи.

— Ами, грижи! — каза Боби.

— О, недей да плачеш, миличко — каза майка й. — Ще се оправя до ден-два.