Едит Несбит - Децата от гарата

— Той продължава да вика: „Мамо, мамо“ през нощта — докладва Филис. — На два пъти се будих и го чух.

Старият господин се изправи.

— Толкова се радвам — каза Питър, — че остава при нас.

— Грижете се за майка си, деца — заръча старият господин. — Такава майка се среща веднъж на милион.

— Така си е — прошепна Боби.

— Господ да я благослови — каза старият господин, вземайки и двете ръце на майката в своите. — Господ да я благослови! Ама че съм сантиментален. Къде ми е шапката? Нека Боби ме изпрати до портата?

Навън той спря и каза на момичето:

— Ти си добро дете, миличка. Получих писмото ти. Опитвам се да разкрия нещата. Не съм направил много досега, но имам надежди, миличка, имам надежди.

— О! — успя да каже Боби.

— Мога да кажа големи надежди. Но запази тайната си още малко. Не е добре да разстройваме мама с лъжливи надежди.

— О, но те не са лъжливи, нали? — разтревожи се Боби. — Аз зная, че вие можете да направите това. Бях сигурна, че можете, още когато ви писах. Това не са лъжливи надежди, нали?

— Не — отвърна старият господин, — не мисля, че са лъжливи, иначе нямаше да ти кажа. А аз мисля, че ти заслужаваш да ти се каже, че има надежда.

— Нали и вие сте сигурен, че татко не го е извършил?

— Мила моя — тържествено произнесе той, — аз съм съвършено сигурен, че баща ти е невинен.

Дори и да бе лъжлива, надеждата стопли сърчицето на Боби. И през дните, които изминаха, тя озаряваше личицето й, както свещта осветява фенера отвътре.

Животът в Трите комина вече не беше същият, откакто старият господин дойде да види внука си. Макар сега да знаеха името му, децата никога не го нарекоха с него — поне не помежду си. За тях той си остана завинаги „старият господин“. И аз си мисля, че е добре и за нас да си остане старият господин. Нали нямаше да ви изглежда по-истински, ако ви бях казала, че името му е Снукс или Дженкинс (нещо, което без това не е вярно)? А и в крайна сметка, може да ми бъде позволено да запазя поне една тайна. Тази е единствената. Вече съм ви казала всичко, с изключение на това, което ще научите от тази глава, която, впрочем, е последната. Така че, засега не съм ви казала съвсем всичко. Но ако не направя това, книгата никога няма да свърши, а би било жалко, нали?

Та, както казах, животът в Трите комина вече не беше същият. Готвачката и домашната помощница бяха много мили (нямам нищо против да ви съобщя имената им — те се казваха Клара и Етелуин). Но те намекнаха на майката, че някак не държат на компанията на госпожа Вини, защото тя била една стара клюкарка. Така че госпожа Вини идваше само по два пъти в седмицата — за прането и за гладенето. После Клара и Етелуин казаха, че могат да се справят отлично и с цялата работа, стига никой да не им се бърка. А това означаваше, че децата вече не трябваше да правят чая и да прибират и мият приборите след това, нито пък да чистят стаите от прах.

Това би оставило голяма празнина в живота им, макар всеки да се преструваше пред себе си и пред останалите, че мрази домакинската работа. Но сега, когато майка им не пишеше и не се занимаваше с къщата, на нея й оставаше време за уроци. А уроците трябваше да се учат. Колкото и да е прекрасен човекът, който ти ги преподава, уроците са си уроци. И най-приятните уроци са по-лошо забавление от беленето на картофи или паленето на огън например.

От друга страна, ако майка им сега имаше време за уроци, то тя имаше време и да си играе с децата, и да им съчинява стихчета, както някога. А откакто бяха дошли в Трите комина, тя все нямаше време за стихчетата.

В тези уроци имаше нещо много странно. Каквото и да учеха, на децата все им се искаше да беше нещо друго. Когато Питър учеше латински, не го оставяше мисълта колко хубаво би било да учи история като Боби. Боби би предпочела математиката, която обаче се бе паднала на Филис. А Филис, разбира се, мислеше латинския за най-, най-интересния предмет.

Така един ден, когато седнаха, готови за уроците си, всеки от тях намери по едно малко стихче на своето място. Подобни неща, разбира се, правеха уроците много по-весели. Все нещо е да знаеш, че човекът, който те учи, разбира, че не всичко ти върви по мед и масло. И не си мисли, че единствената причина да не си знаеш уроците, преди да си ги научил, е само твоята собствена глупост!

След време, когато кракът на Джим започна да се оправя, им беше много приятно да се качват при него, да седят там и да слушат разни истории за неговия училищен живот и за другите момчета. Имаше едно момче на име Пар, за което Джим изглежда си бе създал най-ниското възможно мнение. А имаше и едно на име Уигзби Майнър, към чиито възгледи Джим хранеше голямо уважение. Освен това имаше и трима братя на име Пейли. На най-малкия му викаха Пейли Трети. Той много обичаше да се бие.