Едит Несбит - Децата от гарата

— Да — отвърна Филис, — знаехме, но мен вече не ме е страх да върша нередности, пък то взе че се оказа напълно редно. Вие всъщност не съжалявате, че дойдохме, нали?

— Господ да ви поживи — пак се разчувства стрелочникът, — ако не бяхте дошли вие… — Той спря за миг. — Да заспиш на дежурство, е срамота, така е наистина. Ако това се разчуе… даже въпреки че нищо лошо не се е случило…

— Няма да се разчуе — успокои го Питър. — Ние не сме доносници. Все пак не бива да спите на дежурство, опасно е.

— Е, кажете ми нещо, дето не го знам — каза човекът. — Но не можах да издържа. Много добре знам, че не бива да спя на дежурство. Но не издържах. Нямаше кой да ме смени. Казвам ви, не съм спал и десет минути последните пет дни. Малкият е болен — пневмония, вика докторът, а няма кой да се грижи за него освен мен и малката му сестричка. Там е работата. Човек има нужда от сън. Опасно? Да, така е. А сега идете и ме обадете, ако искате.

— Разбира се, че няма да го направим — възмути се Питър, но Филис бе пропуснала цялата реч на стрелочника, с изключение на първите шест думи.

— Вие ни помолихте — започна тя, — да ви кажем нещо, което не знаете. Добре, ще ви кажа. В тунела ей там има едно момче с червена фланела и счупен крак.

— Какво търси в проклетия тунел? — изненада се човекът.

— Не се горещете толкова — каза Филис внимателно. — Ние не сме направили нищо лошо, освен че дойдохме и ви събудихме.

После Питър разказа как момчето се беше озовало в тунела.

— Е — каза човекът, — не виждам какво мога да направя. Нямам право да напускам блокпоста.

— Вие обаче можете да ни кажете къде да намерим някой, който не се намира в блокпост — обади се Филис.

— Ей там е фермата на Бригдън. Там, дето се вижда димът измежду дърветата — каза човекът.

— Добре. Довиждане тогава — рече Питър.

Но мъжът каза:

— Почакайте за минутка.

Той бръкна в джоба си и извади малко пари — пенита, няколко шилинга и монети от половин крона. Той взе два шилинга и им ги подаде.

— Ето — каза той. — Давам ви това, за да си мълчите за онова, което стана днес.

Последва кратка неприятна пауза.

— Вие май наистина сте доста неприятен човек? — каза строго Филис.

А Питър удари ръката на мъжа така, че шилингите изхвърчаха от нея и се търкулнаха на пода.

— Ако нещо би могло да ме накара да издайнича, то е именно това! — каза той. — Хайде, Фил! — и той излезе от стаята с пламнало от гняв лице.

Филис се поколеба. После взе ръката, която бе държала шилингите, а сега стърчеше глупаво протегната напред.

— Аз ви прощавам — каза тя. — Вие не сте на себе си, иначе никога нямаше да направите това. Аз зная, че от недоспиване хората направо полудяват. Мама ми е казвала. Надявам се, че вашето малко момченце скоро ще се оправи и…

— Хайде, Хил — извика Питър сърдито.

— Давам ви най-съкровената си честна дума, че никога на никого нищо няма да кажем. Да се прегърнем и да бъдем приятели — каза Филис, чувствайки колко е благородна.

Стрелочникът се наведе и я целуна.

— Трябва наистина да не съм на себе си, малката — обясни той. — А сега бягай у дома при мама. Нямах намерение да ви обидя — тъй да знаете.

И Филис напусна горещия блокпост и последва Питър през ливадите към фермата.

Когато мъжете от фермата, понесли една дъска, покрита с конски чулове, стигнаха под предводителството на Питър и Филис до шахтата в тунела, Боби бе дълбоко заспала. Същото бе направил и Джим. Изтощение от болката, обясни докторът по-късно.

— Къде живее момчето? — попита управителят на фермата, след като Джим бе вдигнат на дъската.

— В Нортъмбърланд — отговори Боби.

— Ходя на училище в Мейдбридж — обясни Джим. — Предполагам, че трябва да се върна там по някакъв начин.

— На мен пък ми се струва, че първо трябва да те погледне докторът — каза стопанинът.

— О, закарайте го у нас — предложи Боби. — Трите комина са близо. Сигурна съм, че мама би направила така.

— Едва ли майка ви ще одобри да водите вкъщи непознато момче със счупен крак?

— Тя самата прибра един изгубен руснак у дома — обясни Боби. — Сигурна съм, че няма нищо против.

— Добре — рече управителят.

— Сигурна ли си, че майка ти няма да има нищо против? — прошепна Джим.

— Напълно — успокои го Боби.

— Тогава да го занесем в Трите комина? — каза управителят. — После моето хлапе ще отскочи с колелото си до доктора и ще го прати направо там. А сега, момчета, вдигайте — бавно и внимателно. Едно, две, три!

Случи се така, че майката тъкмо се мъчеше отчаяно над нов разказ за една дукеса, за един хитър злодей, за един таен проход и едно липсващо завещание. Тя изпусна писалката, когато вратата на кабинета й бурно се отвори и връхлетя Боби — без шапка и зачервена от тичане.