Едит Несбит - Децата от гарата

Майка й силно я притисна към себе си.

Внезапно Боби се изтръгна от нея и отиде до леглото си. Издърпа изпод дюшека вестника, който бе скрила там и го протегна, сочейки името на баща си с треперещо пръстче.

— О, Боби — извика майка й, която за миг разбра всичко. — Не вярвай на това! Нали не вярваш, че татко е извършил такова нещо?

— Не — изхлипа Боби. Тя бе спряла да плаче.

— Значи всичко е наред — каза майка й. — Това не е истина. Те го пратиха в затвора, но той не е направил нищо лошо. Баща ти е добър, благороден и достоен човек и е нашият татко. Ние трябва да се гордеем с него и да го чакаме.

Боби отново се вкопчи в майка си и пак бе в състояние да повтаря само една дума: „О, татко! О, татко!“.

— Защо не ми каза, мамо — попита тя най-после.

— Ще кажеш ли на другите?

— Не.

— Добре — отвърна майката, — значи разбираш защо не ти казах. Сега ние двете трябва да си даваме кураж.

— Да — съгласи се Боби. — Мамо, ще ти стане ли още по-мъчно, ако ми разкажеш всичко за това? Искам да знам.

И така, тя се гушна в майка си и чу „всичко за това“. Тя научи, че мъжете, които бяха поискали да се видят с баща й в онази паметна нощ, когато поправяха локомотивчето, всъщност били дошли да го арестуват. Бил набеден, че продава държавни тайни на руснаците, т.е. че е шпионин и предател. Тя чу за съдебния процес и за доказателствата — писмата, намерени в бюрото на баща й в службата — писма, които убедили съдебните заседатели, че баща им е виновен.

— О, как са могли да повярват на това, след като са го видели! — извика Боби. — И как може изобщо някой да направи такова нещо!

— Някой наистина го е направил — обясни майката, — и всички доказателства са били срещу татко. Онези писма…

— Да, как са попаднали писмата в неговото бюро?

— Някой ги е сложил там. И човекът, който го е направил, е истинският виновник.

— Той трябва да се е чувствал кошмарно през цялото време — каза замислено Боби.

— Не ми се вярва изобщо да е способен на някакви чувства — отговори майка й гневно, — иначе не би могъл да направи такова нещо.

— Може би просто се е разтревожил, че ще го разкрият и е пъхнал писмата в първото бюро, което му е попаднало. Защо не си казала на съдиите, че престъпникът е друг човек? Никой не би навредил на татко нарочно, нали?

— Не зная… не зная. Неговият подчинен, който зае мястото на татко, когато той… когато бедата се случи… той винаги е завиждал на баща ти, защото татко ти е толкова умен и всички го ценят. Баща ти никога не е имал вяра на този човек.

— Не можем ли да обясним всичко това на съдията?

— Никой няма да ни изслуша — въздъхна майката горчиво. — Мислиш ли, че не съм опитала всичко? Не, миличко, нищо не може да се направи. Остава ни само да бъдем смели и търпеливи и… да се молим.

— О, мамо — каза тихо Боби, — ти си най-смелата и най-прекрасната жена на света!

— Вече никога няма да говорим за това? — продължи майката. — Просто трябва да го изтърпим и да бъдем силни. И, миличка, опитай се да не мислиш за това. Опитай се да бъдеш весела и да ободряваш другите. За мене ще бъде много по-леко, ако бъдете поне малко щастливи и се радвате на живота. Измий си лицето и да излезем в градината.

Питър и Фил бяха много мили с Боби. Не я разпитваха какво е станало. Питър специално инструктира Филис да не задава излишни въпроси, иначе тя би задала поне стотина.

Седмица по-късно Боби успя да се измъкне от къщи сама. Тя отново бе написала писмо. И то отново бе адресирано до стария господин.

Скъпи приятелю,

Вие виждате какво е написано в този вестник. То не е истина. Татко никога не е бил руски шпионин. Мама казва, че някой е поставил документите в бюрото на татко. Неговият подчинен, който е заел мястото му след това, е завиждал на баща ми и той му е нямал доверие. Но никой не е изслушал това, което мама казва, но Вие сте толкова добър и умен. Вие намерихте веднага семейството на господин Шепанский. Не можете ли да откриете кой е извършил предателството, защото не е татко, честна дума. Той е истински англичанин и не е способен на предателство. Тогава ще пуснат татко от затвора. Това е кошмарно и майка толкова е отслабнала. Тя веднъж ни каза да се молим за всички затворници и пленници. Сега разбирам защо. О, наистина Ви моля да ни помогнете — само мама и аз знаем, а ние не можем да направим нищо. Питър и Фил не знаят. Ще се моля за Вас по два пъти всеки ден, докато съм жива, ако дори само опитате да откриете истината. Помислете си, ако това беше Вашият татко, как щяхте да се чувствате. О, наистина, наистина, наистина ми помогнете.