Едит Несбит - Децата от гарата

Филис си посади латинки и шибой. Семенцата покълнаха и макар че стръкчетата изглеждаха съвсем като плевели, Филис бе сигурна, че ще разцъфнат някой ден. Шибоят много скоро оправда надеждите й и нейната градинка се оживи от туфички ярки малки цветчета — розови, бели, червени и бледоморави.

— Не смея да плевя от страх да не изскубна и това, което не трябва — обясняваше тя, — пък и така се спестява толкова много работа.

Питър засади зеленчукови семена в своята леха — моркови, лук и ряпа. Семената му ги беше дал фермерът, който живееше в хубавата къща точно от другия край на моста. Той отглеждаше пуйки и токачки и бе изключително добродушен човек. Но на зеленчуците не им провървя, защото той обичаше да копае в градинката си окопи и да строи фортове за войниците си. А зеленчуковите семена рядко успяват да поникнат на места, където се водят бойни действия.

Боби насади розови храсти в своята градинка. Но малките листенца се съсухриха и увехнаха до едно — може би защото тя ги пресади през май, а това съвсем не е най-подходящото време за пресаждане на рози. Но тя не искаше да признае, че те са увехнали и продължи да се надява на чудо, докато един ден дойде Пъркс и й каза, че всичките й рози са мъртви като пироните на вратата.

— Стават само за огън, госпожичке — каза й той. — Просто ги изскуби и ги изгори, пък аз ще ти дам малко хубав разсад от мойта градина — теменуги, летен шибой, карамфил и незабравки. Ти само подготви лехата.

Така на следващия ден тя се залови за работа. Боби изкорени розовите храсти и ги отнесе на другия край на градината, където се намираше бунището.

Междувременно Питър бе решил да изравни със земята всичките си фортове и насипи с оглед на това, да си направи малък железопътен тунел, път с мостове и голям канал.

Когато Боби изхвърли розите, Питър вече бе докопал греблото и го използваше с вид на изключително зает човек.

— Нали аз работех с греблото — разсърди се Боби.

— Е, сега аз работя с него — отвърна невъзмутимо Питър.

— Но аз си го ползвах първа.

— Значи сега е мой ред.

Така започна караницата.

— С тебе човек никога не може да излезе на глава — разгорещи се Питър.

— Аз първа си бях взела греблото — упорстваше Боби и здраво хвана дръжката му. — Кажи му, Фил.

Филис обясни, че не искала да я намесват в техните свади.

— Предпочитам да си имам един брат вместо две лигави сестрички — извика Питър. Тези думи бяха знак, че гневът му е достигнал връхната си точка.

Боби отговори така, както винаги отговаряше в такива случаи.

— Просто не знам защо изобщо е трябвало да бъдат създадени малките момчета — но преди да продължи видя прозореца на майчиния си кабинет, пламтящ от залеза. Припомни си думите на майка й: „Вече не се карате, както преди“. — Вземи си греблото тогава — и Боби внезапно пусна дръжката на греблото, което Питър дърпаше към себе си.

Момчето залитна и се просна по гръб, а зъбите на греблото се забиха в крака му.

— Така ти се пада — каза Боби, преди да разбере какво точно се е случило.

Питър остана да лежи достатъчно дълго, за да притесни Боби. След това той я уплаши истински, като извика веднъж, силно пребледня и започна да стене.

Майката надникна от прозореца и веднага слезе в градината. Коленичи до Питър, който продължаваше да стене от болка.

— Какво стана, Боби?

— Греблото беше виновно — обясни Филис. — Питър го дърпаше, Боби — също, тя го пусна и той се претърколи.

— Спри да охкаш, Питър — каза майката. — Хайде, дай да видя.

Питър издаде последен вопъл и млъкна.

— Е, сега — каза майката, — нарани ли се?

— Ако наистина беше нещо сериозно, нямаше да вдига такава врява — каза Боби, все още ядосана.

— Мисля, че кракът ми е счупен, това е всичко — обясни Питър мъченически и седна.

Майката го прегърна и момчето се отпусна в ръцете й.

— Наистина се е наранил — каза тя, — а сега припадна. Хайде, Боби, седни и вземи главата му в скута си.

Майката развърза обувките на Питър. Когато изхлузи дясната, нещо червено закапа от стъпалото му на земята. Беше кръв. Свалиха чорапа и видяха три червени рани на глезена — там, където се бяха забили зъбите на греблото.

— Бягай за вода! Донеси пълен леген! — извика майката и Филис хукна. А после я изпратиха за лекар.

Майката завърза кърпичката си около стъпалото му и го пренесе с помощта на Боби в къщата, където го сложиха да легне на пейката в трапезарията. По това време Филис вече бе на половината път до доктора.