Едит Несбит - Децата от гарата

— Малко нещо се преобличах, госпожице — каза тя на Боби, — защото се наложи едно извънредно чистене за днес. Нали нашият Пъркс обяви, че имал рожден ден. Не зная как му дойде на ум. Ние празнуваме рождените дни на децата, разбира се, но неговия и моя — не. Общо взето, минало ни е времето за това.

— Ние идваме за рождения му ден — обясни Питър, — и сме му донесли подаръци. Те са навън, в количката.

Госпожа Пъркс изглеждаше много объркана. Децата разтовариха подаръците, а после ги разопаковаха. Жената ахна, седна на стола и избухна в сълзи, което доста притесни децата.

— О, недейте! — извикаха момичета.

Госпожа Пъркс хлипаше, а децата й, със светнали личица, стояха на вратата на банята и се мръщеха на натрапниците. Настъпи неловко мълчание.

— Не ви ли харесват подаръците? — попита Питър, докато сестрите му потупваха госпожа Пъркс по гърба.

Тя спря да плаче толкова внезапно, колкото беше започнала.

— Няма нищо! Не ми обръщайте внимание! — каза тя. — Дали ми харесват? Та това е рожден ден, какъвто Пъркс никога не е имал, дори като малък, когато е живял при чичо си, който бил самостоятелен търговец на жито. После се разорил. Дали ми харесват? О… — и тя продължи да говори и каза куп неща, които няма да напиша тук, защото съм сигурна, че Питър, Боби и Филис не биха искали това. Ушите им се зачервиха от похвалите на госпожа Пъркс.

Най-после Питър я прекъсна:

— Вижте, ние се радваме, че сте доволна. Но ако продължавате да говорите така, ще си тръгнем. А ние наистина искаме да останем и да видим, че и господин Пъркс е доволен.

— Няма да кажа повече ни думичка — отвърна госпожа Пъркс засмяна, — но това не значи, че не може да си го мисля, нали?

— Бихте ли ни дали една чиния за кифличките? — прекъсна я Боби.

И тогава госпожа Пъркс бързо нареди масата за чай. Кифличките и френското грозде бяха подредени в чинии, розите бяха натопени в два буркана от конфитюр, напълниха една паничка с мед и масата стана, както се изрази госпожа Пъркс, „наредена като за принц“.

— Като си помисля — продължи тя, — че сутринта изчистих и разтребих къщата, а малките набраха полски цветя. Това е, мислех си, няма да има нищо повече за мъжа ми, освен унция от неговия тютюн, дето купих миналата събота и го пазех за случая. Я, какъв късмет, подранил е!

И наистина, Пъркс бе вдигнал резето на малката външна портичка.

— О — прошепна Боби, — ние ще се скрием в банята, а вие му разкажете всичко. Но първо му дайте тютюна, защото е от вас. И след като му разкажете, ние ще изскочим и ще изпеем: „Честит рожден ден, Пъркс!“.

Планът беше чудесен, но не излезе така, както го бяха замислили. Питър, Боби и Филис едва успяха да се вмъкнат в банята, избутвайки зяпналите деца на Пъркс пред себе си. Нямаше време да затворят вратата, затова, без да искат, чуха какво става в кухнята. Банята беше тясна за толкова много деца, защото беше пълна с разни неща като преса за изцеждане на пране и меден котел за подгряване на водата.

— Здрасти, майко! — чуха да казва господин Пъркс. — Я, каква хубава трапеза!

— Това е твоята празнична почерпка, Бърт — каза госпожа. Пъркс, — а ето и унция от любимия ти тютюн. Купих го в събота, понеже си спомни за рождения си ден.

— Доброто ми момиче! — каза господин Пъркс и се чу звук от целувка. — Но какво прави тази количка тука? И какви са всичките тия вързопи! И откъде си взела сладкишите, и…

Децата не чуха какво отговори госпожа Пъркс, защото в този миг Боби рязко се изправи, пъхна ръце в джобовете си и цялата се вцепени от ужас.

— О — прошепна тя на другите, — ами сега какво ще правим? Забравих да поставя етикетче на всеки от пакетите! Той няма да знае кой от кого е. Ще си помисли, че всичките са от нас и че се правим на благородни или се занимаваме с благотворителност, или нещо ужасно от този род.

Питър й изшътка да мълчи.

И всички чуха сърдития глас на господин Пъркс.

— Не ме интересува — викаше той. — Не мога да приема туй, в никой случай.

— Децата донесоха всичко — обясняваше госпожа Пъркс.

— Не ми пука — отвърна Пъркс упорито, — дори ангели да бяха ги донесли от небето, няма да приема. Карали сме си добре всичките тия години, без да сме молили никого за услуга. Нямам намерение да събирам подаяния на тая възраст, и през ум да не ти минава, Нел.

— О, тихо! — почти изплака горката госпожа Пъркс. — Бърт, затвори си глупавата уста, за бога! Те и тримата са в банята и чуват всяка твоя дума.

— Тогава ей сега ще чуят нещо — каза сърдитият Пъркс. — Те вече чуха какво мисля и сега ще им го повторя в очите. — Пъркс решително отвори вратата на банята, толкова, колкото бе възможно при всичките деца, скупчени зад нея.