Едит Несбит - Децата от гарата

— Той каза, че вие не знаете — обади се Питър. — И, мамо, той обеща да предупреди всички шлепчии нагоре и надолу по канала, че сме врели и кипели и да се отнасят към нас като към свои хора.

— Тогава аз предложих — прекъсна го Филис, — че е добре да си слагаме червени панделки, когато отиваме за риба, та всички да знаят, че това сме ние, и да бъдат мили с нас.

— Значи вече имате много нови приятели — каза майка им, — железничари и шлепчии!

— О, да — каза Боби, — аз мисля, че всеки може да ти бъде приятел, ако искаш това.

— Може би си права — каза майката и въздъхна. — Хайде, пиленца, време е да си лягате.

— О, боже — обади се Филис, — ами че ние отидохме там, за да обсъдим рождения ден на Пъркс. Но не свършихме нищо.

— Е — каза Боби, — Питър спаси живота на Реджиналд Хорас. Мисля, че това стига за една вечер.

— Да — съгласи се майка им, — вие сте спасили живота на едно малко дете. Наистина мисля, че това е достатъчно за една вечер. О, миличките ми, благодаря на Бога, че вие сте здрави и невредими!

На закуска майка им наля млякото, сипа овесената каша в чиниите и радостно огледа децата.

— Продадох още едно разказче, пиленца — каза тя, — онова за Краля на мидите, така че ще има кифлички за чая. Можете да си купите веднага щом се опекат.

Питър, Филис и Боби се спогледаха:

— Мамо, ще имаш ли нещо против, ако си купим кифлички на петнайсети? Това се пада следващия четвъртък.

— Добре, милички — каза майката, — но защо?

— Защото тогава е рожденият ден на Пъркс — обясни Боби. — Той е на трийсет и две и казва, че не празнува рождените си дни, защото имал да се грижи за хлапетата и госпожата.

— И на нас ни хрумна да му направим хубав рожден ден — продължи Питър. — Той винаги е бил толкова добър към нас.

— Чудесна идея — съгласи се майката. — Ще изпишем името му с розова захар върху кифличките, нали?

— Пъркс не звучи добре — колебаеше се Питър.

— Другото му име е Албърт — каза Филис. — Аз го питах веднъж.

— Можем да напишем само инициалите — „А. П.“ — предложи майката, — ще ви покажа как, когато дойде денят.

Всичко се нареждаше добре. Но даже четиринадесет кифлички от половин пени с инициали „А. П.“ от розова захар на тях, не могат да направят едно празненство кой знае колко разкошно.

— В такива случаи винаги има и цветя — сети се Боби по-късно, когато беше свикан вече наистина сериозен съвет в плевника при счупената резачка.

— Той си има достатъчно цветя в градината — каза Питър.

— Но винаги е добре някой да ти подари — продължи Боби. — Можем да използваме цветя за украсата на рождения ден. Но трябва да има и нещо друго, освен кифлички и цветя.

— Хайде да помълчим и да помислим — предложи Филис. — Никой да не проговаря, преди да е измислил нещо.

Те мълчаха толкова дълго, че един кафяв плъх смело изскочи от дупката си.

— Ур-ра! — извика внезапно Питър и плъхът ужасен се стрелна назад — Измислих.

— Какво? — попитаха нетърпеливите момичета.

— Ами Пъркс е толкова добър към всички. Трябва да има много хора в селото, които биха ни помогнали да му устроим рожден ден. Хайде да ги обиколим.

— Мама каза да не молим хората за услуги — каза Боби неуверено.

— Тя имаше предвид да не искаме нищо за себе си, глупаче, не за други хора. Ще помолим и стария господин. — Питър се чувстваше все по-уверен.

— Нека първо да питаме мама — каза Боби.

— Какъв смисъл има да безпокоим мама за всяка дреболия — разсърди се Питър, — особено, когато има работа? Хайде! Да слизаме в селото и да започваме.

И те тръгнаха.

Старата жена от пощата каза, че не виждала защо Пъркс трябва да има празненство за рождения ден повече от когото и да било друг.

— Не — каза Боби. — Бих искала всеки да празнува. Само че ние знаем само кога е неговият.

— Моят е утре — каза жената, — и едва ли някой много го е грижа за това. Хайде, бягайте оттук.

И те си тръгнаха.

Някои хора бяха любезни, други — раздразнителни. Някой даваше нещо, друг — не. Оказа се, че е много трудна работа да молиш за нещо, дори когато е за друг човек.

Когато децата се върнаха вкъщи и прегледаха полученото и обещаното, решиха, че като за първи ден, не е толкова зле. Питър направи списък на нещата в малкия си джобен бележник, където записваше номерата на локомотивите. Списъкът гласеше:

— Една лула тютюн от сладкарницата.

— Половин фунт чай от бакалията.

— Един вълнен шал, леко избелял, от манифактурния магазин, който се намира от другата страна на бакалията.