Едит Несбит - Децата от гарата

— Една препарирана катеричка от ветеринарния лекар.

— Парче месо от касапина.

— Шест пресни яйца от жената, която живее в малката дървена къщичка до бариерата.

— Парче медена пита и шест връзки за обувки от кърпача и една желязна лопата от ковачницата.

На следващата сутрин Боби стана много рано и събуди Филис. Бяха решили да свършат нещо само двете. Не го бяха споделили с Питър, защото мислеха, че ще го сметне за глупост.

Те набраха голям букет от рози и го сложиха в една кошница, заедно с игленика, който Филис беше направила за Боби по случай рождения й ден. Прибавиха и една много хубава вратовръзчица на Филис. После написаха на един лист: „За г-жа Рансъм с най-добри пожелания, по случай рождения й ден“. Сложиха бележката в кошницата и я отнесоха в пощата. Влязоха вътре, поставиха я на перваза и избягаха, преди старата жена да дойде зад гишето си.

Когато се върнаха вкъщи, Питър в пристъп на доверчивост вече бе посветил майка си в плановете им, докато приготвяха закуската.

— В това няма нищо лошо — каза майката, — но зависи как ще го направите. Надявам се той да не го помисли за милостиня и да се обиди. Бедните хора са много горди, знаете.

— Но ние не го правим, защото е беден — обясни Филис, — а защото го обичаме.

— Ще дам за децата му някои от дрешките, които са ти омалели, Филис — каза майката. — Ще се радвам да направя нещо за него, макар че няма да е много, защото и ние самите сме бедни. Какво пишеш, Боби?

— Нищо особено — отговори момичето. — Сигурна съм, че ще хареса подаръците, мамо.

Прекараха сутринта на рождения ден много весело. Купиха кифличките и наблюдаваха как майка им изписва „А. П.“ с розова захар върху тях. Вие, разбира се, знаете как се прави това. Разбивате белтъци и ги смесвате с пудра захар, като добавяте и няколко капки боя за сладкиши. После правите фуния от чиста бяла хартия с малка дупчица на върха и сипвате розовия захарен белтък откъм широката страна. Той излиза бавно от заострения край на фунията и вие изписвате буквите с нея като с великолепна дебела писалка, пълна с розово захарно мастило.

Кифличките изглеждаха чудесно с инициали върху всяка от тях. И след като ги оставиха в поизстиналата пещ, за да се стегне захарта, децата тръгнаха към селото да вземат меда, лопатата и другите обещани подаръци.

Старата пощаджийка стоеше на стълбите. Минавайки, децата учтиво й казаха „добро утро“.

— Ей, чакайте малко — обади се тя.

И те спряха.

— Онези рози… — започна тя.

— Харесаха ли ви? — попита Филис. — Бяха съвсем свежи. Игленика съм го правила аз, но той е подарък от Боби.

— Да ви върна кошницата — каза пощаджийката. Тя влезе и се върна с кошницата. Беше пълна с едро червено френско грозде.

— Смея да кажа, че децата на Пъркс ще го харесат — каза тя.

— Вие сте много добра — каза Филис, прегръщайки старата жена. — Пъркс наистина ще се зарадва.

— Едва ли ще се зарадва и наполовина толкова, колкото се зарадвах аз, когато получих вашите подаръчета — отвърна старата жена, потупвайки Филис по рамото. — Мили малки душици, това сте вие. Вижте, имам една детска количка в склада за дърва отзад. Купихме я, когато се роди моята малка Еми. Ползвахме я едва шест месеца, а после вече количка не й трябваше. С радост ще я подаря на госпожа Пъркс. Ще й бъде в помощ за нейното момченце. Ще я вземете ли?

— О — възкликнаха децата едновременно.

Госпожа Рансъм извади количката от склада, смъкна внимателно хартията, с която бе покрита, и я почисти хубаво от праха.

— Ето я. Не знам защо не съм й я дала по-рано, като си помисля. Не бях съвсем сигурна, че ще я приеме от мен. Кажете й, че това е количката на моята Еми…

— О, не е ли чудесно, че в нея отново ще има бебе!

— Да — съгласи се госпожа Рансъм, като първо въздъхна, а после се засмя. — Ето, ще ви дам и малко ментови бонбони за малките, а после бягайте, преди да съм ви дала покрива над главата си и дрехите от гърба си.

Всички подаръци бяха опаковани и сложени в количката и в три и половина Питър, Боби и Филис я подкараха надолу към малката жълта къщичка, в която живееше Пъркс.

Къщата беше много спретната. На перваза на прозореца бе поставена кана с полски цветя — големи маргаритки, червен киселец и зелени клонки.

Чу се плискане на вода от банята и едно мокро момченце подаде глава иззад вратата.

— Мама се преоблича — каза то.

— Идвам след минутка — извика от втория етаж младата жена.

Госпожа Пъркс слезе по скърцащото дървено стълбище, закопчавайки корсажа си. Косата й бе мокра и сресана гладко.