Едит Несбит - Децата от гарата

— Кои са тези деца? — попита Филис.

— Не ги познавам — обясни жената. — Ама думите, дето ги викат, са си направо отрова за един шлепчия. Но вие не му се връзвайте. Няма да се върне поне два часа. Можете да наловите бая риба дотогава. Светлината си я бива! — добави тя.

— Благодарим ви — каза Боби. — Много сте мила. А къде е бебето ви?

— Спи в каютата — усмихна се жената. — Аз него не го мисля. Никога не се буди преди дванайсет. Точен е като църковен часовник.

— Жалко, че не е с вас — каза Боби. — Бих се радвала да го видя отблизо.

— Никога не е имало по-хубаво бебе, госпожичке, нищо че го казвам аз. — Лицето на жената светна, докато говореше.

— Не ви ли е страх да го оставяте само? — попита Питър.

— Не, за бога — каза жената, — че кой ще направи нещо на душица като него? Освен това, Спот е там. Е, довиждане!

И жената отмина.

— Може ли вече да се връщаме вкъщи? — каза Филис.

— Вие можете. Аз смятам да ловя риба. — Питър можеше да е страшно упорит, когато поиска.

— Нали бяхме дошли тук да обсъдим рождения ден на Пъркс — опита Филис с хитрост.

— Рожденият ден на Пъркс може да почака.

И децата слязоха обратно на пътеката за теглене на шлепове. Питър отново се зае да лови риба и отново не хвана нищо.

Здрачи се, момичетата бяха уморени и, както Боби каза, беше минало времето за лягане, когато внезапно Филис извика: „Какво е това?“.

И тя посочи шлепа. Лек дим от комина на каютата се бе извивал нагоре през цялата вечер. Но сега кълба дим излизаха от вратата на каютата.

— Това е пожар — каза Питър спокойно. — Така му се пада.

— О, нали кучето е там? — уплаши се Филис.

— Бебето! — изкрещя Боби.

В миг и тримата се спуснаха към шлепа.

Той беше привързан хлабаво и слабият бриз, който едва се усещаше, бе успял малко да го отдалечи от брега. Питър така се бе засилил, че се подхлъзна и цопна във водата. Не усети дъно под краката си, но момчето успя да се хване за външната стълбичка на шлепа. Изкатери се, мокър и уплашен, върху топлите дъски. Нямаше време за губене. Димът бе станал черен и толкова гъст, че Питър не виждаше стълбата, която водеше в каютата. Той се спря и трескаво се опита да си припомни всичко, което някога беше чувал за пожарите. После измъкна намокрената от водата носна кърпичка от горното си джобче и преди да я върже през устата си, извика към момичетата:

— Всичко е наред, няма почти никакъв огън.

Това бе благородна лъжа. Не искаше и двете момичета да се хвърлят след него в опасността. После пое дълбоко въздух и се втурна надолу по стълбата. Каютата бе осветена в червено. Една газова лампа гореше спокойно в оранжевата мараня.

— Хей — извика Питър, вдигайки кърпичката от устата си. — Хей, бебе, къде си? — Димът нахлу в дробовете му и Питър се закашля до сълзи.

— Всичко наред ли е — извика Боби, току зад гърба му.

Тя също се бе качила на палубата и искаше да влезе в каютата. Питър грубо я изблъска назад… Не зная какво би се случило по-нататък, ако точно в този момент бебето не бе проплакало. Питър се придвижи пипнешком през гъстия дим, намери бебешката люлка и взе малкото мърдащо вързопче. Момчето тръгна да излиза заднишком, когато внезапно усети как кучето впива зъби в крачола му.

— Взех хлапето — извика Питър към сестра си. — Махни кучето от мен.

Боби протегна ръце и напипа широкия гръб на едно куче с мека козина. То се обърна и захвана със зъби ръката й, но съвсем лекичко, сякаш казваше:

— Длъжно съм да лая и хапя, ако дойдат непознати в каютата на господарите ми. Но сега съм объркано и не зная как да постъпя.

Боби погали кучето.

— Добре, приятел. Добро куче — каза тя. — Спокойно, Питър. Дай ми бебето. Ти си толкова мокър, че ще го простудиш.

Двете деца изскочиха на палубата и поеха дълбоко въздух. Бебето също усети свежия полъх и зарева по-силно, а кучето бързо обиколи палубата, сякаш търсеше господаря си.

— А сега — обърна се Боби към Питър, — тичай право в „Розата и короната“ да им кажеш. Фил и аз ще останем тук с бебето. Хайде, миличко, мирувай, патенце сладко! Тръгвай веднага, Питър!

— Не мога да тичам в тези дрехи. Тежки са като олово. — Питър се чувстваше малко замаян от дима.

— Тогава ще изтичам аз — каза Боби.

Внимателно подаде бебето на Фил и малката бавачка седна на брега и започна да го успокоява както може. Питър изцеди водата от дрехите си, доколкото можа, без да се съблича. Боби излезе на пътя и полетя като вихър към „Розата и короната“.

Това заведение имаше хубава старомодна стая, където шлепчиите и техните жени сядаха да изпият вечерната си бира и да си запекат сирене на блещукащите въглени в кюмбето. То стърчеше в стаята под един голям гуглест комин — огнището бе по-топло, по-хубаво и уютно от всяка камина, която съм виждала.